— Каза, че има две неща — отбеляза Джеймс. — Кое е другото?
— На всяка цена трябва да върнем Сълзата на боговете в храма на Ишап. Не само защото загубата й ще ни донесе много нещастия — вече зная кой и защо толкова държи да я завладее.
— Защо? — попита Яжара.
Солон посочи празното място на стената и продължи:
— За да отвори портал като този. Ако това се случи, ще ни сполети голямо нещастие. Нито един човек, елф или джудже — нито дори Тъмното братство, таласъмите или тролите — никой смъртен няма да издържи на злото, което ще дойде оттам. Най-могъщите жреци и магьосници ще бъдат пометени като перушина от вятъра. Ще треперят дори някои от по-слабите богове. — Той посочи изображенията на чудовища, разкъсващи и поглъщащи човешка плът, и добави: — Ето такава ще е участта на малцината оцелели. Ще ни превърнат в добитък, за да задоволяват неистовия си глад.
Кендарик пребледня като платно.
— Ако пак припаднеш, ще те зарежа тук — стресна го Джеймс.
Кендарик въздъхна и рече:
— Няма да се дам. Да приключваме с тази история и да открием кой пречи на заклинанието ми.
Продължиха към високата порта вляво от барелефа.
— Затворена е — каза Джеймс и веднага се зае да разглежда фигурата от камъни на стената.
— Ще можеш ли да я отключиш? — попита Кендарик.
— Бих могъл да опитам — отвърна Джеймс, наведе се и след малко добави: — Мисля, че и тази ключалка е магична. А те са от най-трудните.
— Защо? — попита Кендарик.
— Защото — отвърна Джеймс — от механичните ключалки най-много да получиш отровна игла в пръста. Веднъж надвих една, която бе защитена от въртящо се острие — и за малко да си изгубя ръката. Но магичните ключалки правят… съвсем други неща.
Кендарик отстъпи назад.
— Сигурен ли си, че искаш да пробваш тази?
— Готов съм да чуя всякакви предложения — тросна се Джеймс. — Тук има шест скъпоценни камъка. И шест отвора, леко оцветени по краищата. Нещо, което прилича на рубин и червена дупка. Зелен камък, може би изумруд — и зелена дупка. — Той едва не завря нос в ключалката. — А по краищата са поставени мънички огледалца. — Джеймс вдигна ръка и докосна белия камък в средата. Изведнъж от шестте дупки бликна ярка светлина. — Уф, по дяволите! — изруга той и започна трескаво да мести огледалцата около овалната ключалка.
— Какво има? — попита Кендарик.
— Мисля — обясни Яжара, — че Джеймс трябва да премести всеки от камъните и огледалцата по такъв начин, че светлината да си променя цвета, преминавайки през камъка, и да се отразява в съответната дупка.
Джеймс мълчеше и продължаваше да шари с ръце по ключалката.
Светлината внезапно угасна. Отпърво не се случи нищо. После зад тях се чу някакъв шум.
Обърнаха се: Солон вече бе стиснал бойния чук, а Джеймс — дръжката на рапирата.
В деветте ниши воините-скелети бяха вдигнали оръжията и щитовете си и слизаха на земята.
— Лоша работа — прошепна Кендарик.
Уилям лежеше в мрак.
Последният му спомен бе как се блъска във водата, а след това течението го понесе и го запокити към един щръкнал над вълните камък.
Изправи се и установи, че е съвсем сух. Огледа ръцете и тялото си, но не забеляза никакви рани. Опипа се по лицето и по главата — отново нищо. Нямаше дори охлузвания.
За миг се зачуди дали не е умрял и прекрачил прага в Залата на Лимс-Крагма.
— Уилям!
Обърна се и видя, че е насред гостната на „Шарения папагал“. Зад него Мечището стискаше Талия за гърлото и я подмяташе, както териер подмята плъх. Грамадният мъж я запокити настрана и тя се удари в стената. Пиратът изтича през вратата, водеща към вътрешността на странноприемницата.
Уилям понечи да се приближи към момичето, но нещо го задържа на място. „Сигурно сънувам“ — рече си той.
Стълб от огън изригна около Талия и тя закрещя от нетърпима болка. Отнякъде се появиха огнени създания, наподобяващи демони, и я заобиколиха, затвориха я в пламтяща клетка.
— Уилям! — извика отчаяно Талия.
Изведнъж той разбра, че вече може да се движи. Носеше ризница, а в ръката си стискаше удивително лека сабя. Замахна с нея и когато удари първия демон, той изпищя от болка. Всички същества се извърнаха като по команда и започнаха да се събират около Уилям. Той размаха сабята. Но на мястото на всеки посечен изникваше нов. Горещи нокти дращеха по щита и ризницата му. Той почувства болка и парене, но бронята му оставаше невредима. Ръцете му започнаха да отмаляват, краката му трепереха, но Уилям продължаваше да размахва оръжието си и да коси противниците си.