Кендарик пълзеше като рак, свиваше се под ударите и се претъркулваше от една страна на друга. Яжара последва примера на Джеймс и разби черепа на единия от повалените скелети, докато другият опитваше да се изправи на крака.
Джеймс изтича при нея, изрита отзад надигащия се скелет, а тя замахна и нанесе съкрушителен удар по черепа му. Джеймс огледа помещението.
— Намалихме ги с трима!
— С четирима! — поправи го Солон, докато разбиваше поредния череп с тежкия си чук.
— Да действаме заедно! — извика Джеймс.
— Как? — попита Кендарик, докато отбягваше поредната серия от замахвания и мушкаше слепешката със сабята си, без дори да гледа къде е противникът. Докато отстъпваше панически от скелета, който го преследваше, той се натъкна на друг, нададе ужасен вик, отскочи и се блъсна в трети, като го събори в краката на Солон.
Яжара препъна още един и остави на Джеймс да го довърши, а Солон разби главата на съборения от Кендарик.
Скоро се възцари тишина и единствените мърдащи скелети бяха повалените от магията на Яжара. Младата магьосница ги довърши с още една пламтяща топка и най-сетне всички получиха възможност да си поемат дъх.
— Милостиви богове! — възкликна Кендарик. — Това вече беше прекалено! Какво още да очакваме?
— Само неприятности — успокои го Джеймс и отново насочи вниманието си към ключалката. — Почти сигурно е, че ни очакват само неприятности. — Огледа още веднъж комбинацията от камъни, дупки и огледала и рече: — Ще ви помоля за миг тишина.
Натисна централния камък и светлината блесна отново. Сръчно и уверено той се зае да мести камъните и огледалата. Щом последният камък застана срещу своя отвор и го озари в златистото си топазено сияние, чуха изщракване, последвано от нисък тътнеж, и портите се разтвориха.
Помещението пред тях беше огромно. Лъхна ги миризма на морска сол и влага. Влязоха и видяха два грамадни басейна, около които имаше съвсем тесни пътеки.
— Какво е пък това сега? — попита Кендарик.
— Оттук ли смяташ, че трябва да минем, момко? — попита Солон.
— Почакай! — Джеймс смъкна торбата и извади талисмана, с чиято помощ бяха преодолели външната врата. — Това може да ни потрябва.
Спуснаха се по централната пътека и когато стигнаха до средата на басейните, от водата пред и зад тях се подадоха грамадни пипала и им преградиха пътя. Кендарик изпищя ужасено, но Джеймс вдигна невъзмутимо талисмана над главата си.
Пипалата бяха извити, сякаш се готвеха за атака. Дори потръпваха от нетърпение, но все не нападаха.
— Как се сети? — попита шепнешком Яжара.
— Не съм — отвърна също шепнешком Джеймс. — Само предполагах.
Солон се оглеждаше обезпокоено, но когато наближиха пипалата, те се плъзнаха надолу и изчезнаха в черната вода.
— Добре се справи, момко — изръмжа монахът. — Тези щяха да ни смажат като мравки.
Джеймс не отговори.
Глава 17
Черната перла
Кендарик посочи и попита:
— Какво е това?
— Прилича на храм — отвърна шепнешком Солон, — но сякаш е бил сътворен от някой безумец. А, стига да не греша, това трябва да са архивите.
Влязоха в поредната подземна зала, чиито стени бяха закрити от високи до тавана рафтове с подредени на тях пергаментови свитъци и стари книги с кожени подвързии. Над главите им се виждаше сложна система от висящи мостчета, които се губеха в мрака. Тук-там бяха затъкнати факли, които хвърляха трепкащи отблясъци, но свещниците по масите бяха празни.
— Ако се използваше, щеше да е по-добре осветено — отбеляза Джеймс. — Тези факли стигат колкото човек да се ориентира къде е.
Чу се тропот на приближаващи се крака и Джеймс даде знак на останалите да се притаят зад един от рафтовете. По съседния проход минаваше групичка таласъми.
След като ги отминаха, Джеймс отбеляза:
— Сега вече знаем, че онези таласъми не са дошли чак от планините.
— Но какво търсят тук? — попита Кендарик.
— Предполагам, че това им е базата — отвърна Солон. — Подземният храм е достатъчно голям, за да има място и за казарми. Там ще открием останалите таласъми.
— Едно не разбирам. — Джеймс поклати глава. — Какво общо има между наскорошните проблеми в Крондор и това тук?
— Може и да няма — рече Яжара. — Може всеки да преследва свои цели, а да действат съвместно само когато това им носи полза.
— Питам се, ще стигна ли някога до дъното на тази мистерия — въздъхна Джеймс, присвил очи, за да разгледа онова, което ги очакваше по-нататък в мрака. После прошепна: — Последвайте ме.
Продължиха предпазливо напред, като от време на време спираха, за да може Джеймс да се ориентира. Всички се досещаха, че онова, което търсят, със сигурност ще се намира в самата сърцевина на храма, далеч под морската повърхност.