— Мирише на нещо сладникаво и на боклуци — рече Яжара.
Влязоха в просторно помещение, издълбано в скалата. Далечният му край бе осветен. Продължиха нататък, докато вече можеха да различат онова, което се намираше там. Джеймс отново вдигна ръка и продължи сам. Стигна отворената врата и надникна в следващата стая, после махна на другите. Стаята бе квадратна и вътре имаше четири големи клетки с проходи между тях. Във всяка бяха затворени по десетина души. Ако се съдеше по дрехите, повечето затворници бяха моряци, но други приличаха на селяни или хора от града.
Един от затворниците видя Джеймс и сръга с лаикът човека до себе си. И двамата скочиха и се уловиха за решетките.
— Слава на Дала, че сте тук!
Джеймс се огледа. Останалите затворници също се надигнаха обнадеждени.
Джеймс вдигна ръка да пазят тишина, после коленичи, разгледа ключалката и попита:
— У кого е ключът?
— Не му знаем името — отвърна мъжът, който ги бе забелязал пръв. — Мисля, че е водачът на таласъмите. Викаме му Тъмничаря.
— Вероятно е извел патрула, който видяхме одеве — рече Солон.
Джеймс извади кесията, в която държеше разни инструменти, избра един от тях и го пъхна в ключалката.
— Интересно — отбеляза Яжара.
— Старите навици умират трудно — отвърна Джеймс. Чу се изщракване и вратата се отвори.
— Почакайте — нареди Джеймс. — Нека освободя и останалите. Само след няколко минути четирите клетки бяха отворени.
— Знаете ли пътя навън? — попита Яжара.
— Да, мадам — отвърна морякът. — Тук ни ползваха за две неща — за храна и за работа, та понаучихме какво има наоколо. Изглежда, че ни готвеха за пристигането на по-голяма група таласъми.
— Ще можете ли да си намерите оръжия?
— Наблизо има казарма с оръжейна, но там има таласъми.
— Бяха само четирима — каза Джеймс. — Справихме се с тях.
Мъжете зашушукаха развълнувано.
— Ще ни направите ли една услуга? — попита ги Джеймс.
— Ако не бяхте дошли — отвърна морякът, — щяха да ни изядат. Всеки ден убиваха по един от нас. Разбира се, че ще ви се отблагодарим. Какво се иска от нас?
— Ще чакате тук — аз ще оставя вратите на клетките отключени, — в случай че се появи някой, преди да сме привършили със задачата си. Чуете ли шум от бой, бягайте в казармата, въоръжете се и си пробийте път навън. Ако не чуете нищо до един час — свободни сте да си вървите. Съгласни ли сте?
Мъжът огледа останалите. Те закимаха.
— Съгласни — отвърна той.
— Добре — рече Джеймс. Мъжете се прибраха в клетките, той затвори вратите и ги чу да отброяват полугласно началото на заръчания час.
Преди да излязат от помещението, Джеймс им каза:
— Ще се видим в Халдонова глава. Там трябва вече да е пристигнал един конен отряд от Крондор. Ако са дошли, кажете им какво сте видели тук.
— Разбрано — кимна мъжът. — А вие къде отивате?
— В сърцето на черния дворец — отвърна Солон.
— Пазете се от главния — предупреди ги затворникът.
— Вие виждали ли сте го?
— Да.
— И как изглежда?
— В началото го помислихме за човек, но не е… той е… нежив! Тялото му е изгнило и разкапано, дрехите му висят на парцали и миришат на умряло и го охраняват същества, каквито не бях виждал. Само няколко пъти сме го зървали, когато ни водеха долу да работим.
— Дано боговете ви закрилят — пожела им Джеймс.
Мъжът кимна.
Джеймс поведе спътниците си по следващия тъмен коридор.
Спуснаха се по стълбата, която преди няколко минути бяха подминали, и се озоваха в началото на следващата поредица дълги и мрачни коридори. На няколко пъти Джеймс спираше, за да се ориентира и да избере най-подходящия маршрут, който да ги отведе в сърцето на храма. Поне се надяваше, че е избрал правилната посока.
Стигнаха един отвор в каменната стена и минаха през него. Влязоха в помещение с ниши на четирите стени, но вместо скелети тези тук съдържаха статуи. Някои от тях бяха човешки, други обаче не; имаше и статуи на същества, каквито Джеймс не бе виждал никога.
На равни разстояния, върху пиедестали бяха поставени статуи на герои с доспехи. Всичките имаха зъл и зловещ изглед.
В дъното на галерията имаше още една врата. Когато я стигнаха, Джеймс натисна дръжката и тя се отвори. Той я побутна съвсем леко и надзърна през процепа.
— Стигнахме — чуха развълнувания му шепот.
Той отвори вратата и видяха квадратна стая. Три от стените бяха покрити с човешки черепи, а на четвъртата имаше мозайка, върху която бе изобразена същата картина, като на барелефа в горното помещение. И тук „празният прозорец“ доминираше в центъра на картината.
Четири големи колони, издялани от камък и украсени с човешки черепи, подпираха тавана. На пода бяха изрисувани тайнствени руни.