В средата имаше масивен олтар, целият опръскан с кръв, която, ако се съдеше по цвета, датираше от различни ужасяващи моменти. Над жертвеника се издигаше гигантска зловещо извита ръка, излята от сребро или платина. Пръстите й стискаха огромна черна перла, два пъти по-голяма от човешка глава. Повърхността й блещукаше, зареждана от някаква мистична енергия.
— Да, сега вече стигнахме — съгласи се Яжара и изтича при олтара. — Кендарик, ето го източника на тайнствената сила, която неутрализира заклинанието ти. Сигурна съм в това.
— Ами да го разрушим и да изчезваме оттук — предложи Солон.
— Това ще е доста необмислено — обяви един пресипнал глас от сенките.
В мрака зад олтара се показа фигура. Беше облечена в парцаливо наметало и Джеймс веднага позна в нея създанието от видението. Яжара реагира мигновено, наведе тоягата и изстреля сноп от алена енергия.
Съществото размаха ръка и отби насочената към него светкавица — насочи я към стената и тя угасна с пукот и искри. На мястото, където удари, остана само димящо петно.
— Глупава жена — прошепна създанието и от думите му повя усещане за древно зло. — Оставете онзи, дето изважда кораби, и можете да си вървите. Имам нужда от неговите познания. Но възпротивите ли се, ще умрете.
— Аз ли? — рече Кендарик и отстъпи назад.
— Няма да стане — поклати глава Джеймс.
Съществото вдигна ръка към тях и извика:
— Убийте ги!
От вратите в двата края на залата се показаха две гигантски фигури. Всяка от тях наподобяваше воините-скелети, с които се бяха сражавали, само че бяха с по един бой по-високи. Почти триметрови, тези създания, освен това бяха надарени с четири ръце, в които стискаха дълги криви саби. Главите им бяха покрити с широки метални шлемове.
— Тая работа не ми харесва — промърмори Кендарик. — Ама никак.
Солон го стисна за яката и му изсъска:
— И този път гледай да не ми се мотаеш в краката. И искам да останеш жив, разбра ли!
След това го тласна назад, вдигна чука и се хвърли в атака с вика:
— Дай ми сила, Ишап!
Скелетът, срещу който се насочи, се поколеба само за миг, след това сабите му се завъртяха като метална мелница. С неочаквана за туловището си пъргавина Солон отбиваше ударите им, а след това внезапно коленичи и на свой ред стовари тежък удар върху коляното на противника си. Чу се пукот на строшена кост.
Ала създанието не реагира и продължи да върти сабите и Солон едва успя да отскочи, за да избегне ударите.
— Помогни му — подвикна Джеймс на Яжара. — Аз ще се заема с другия.
Изтича напред, за да пресече пътя на настъпващия скелет, а през това време Яжара вдигна тоягата и пусна едно заклинание срещу противника на Солон. Заклинанието, което се бе оказало ефикасно срещу скелетите от горното помещение, този път само обгърна призрачния воин в синкава светлина, без да му причини никаква вреда. Солон използва този миг, шмугна се под въртящите се саби и удари с чука на същото място.
Този път скелетът се олюля едва забележимо, но все пак продължи напред.
Джеймс се нахвърли върху втория скелет, като се опитваше да разгадае ритъма на ударите му. И да имаше обаче такъв, не го разбра и се отдръпна. Макар да бяха спечелили няколко минути, ставаше ясно, че не се ли справят скоро, призрачните воини ще ги победят.
Джеймс отново почна да брои проблясванията на сабите и му се стори, че улавя някаква последователност. Вдигна рязко рапирата, блокира удара, извъртя се надясно, парира и следващия, наведе се наляво, отби третия, отново се изви. Метален звън от блъскаща се стомана кънтеше из залата и Джеймс вече не се съмняваше, че ще издържи само още една-две минути. Опита се да не мисли за това, което щеше да последва, ако създанието пробие защитата му.
Яжара произнесе още едно заклинание, но и то се провали.
Като видя това, тя скочи напред, вдигнала тоягата високо над главата си, сякаш възнамеряваше да блокира сипещите се удари. В последния миг обаче приплъзна дясната си ръка до лявата, замахна и нанесе с всичка сила удар на същото място, което бе избрал за своя цел Солон. Чу се хрущящ звук от строшена кост.
Яжара едва успя да наведе глава под свистящата сабя и се отърва с една дълга кървяща цепнатина на дясното рамо. Отстъпи назад, притиснала раната с ръка, и мястото й бе заето от Солон.
Призрачният воин замахна отново и острието на сабята му отскочи от бронята на монаха. Желязото издържа, но силата на удара го повали по гръб. Скелетът продължи да напредва и изведнъж стана ясно, че Солон няма да успее да се надигне навреме.
Кендарик гледаше парализиран от ужас как гигантският скелет се навежда над монаха. Яжара се опита да го атакува отстрани, но бе отпратена с едно рязко мушване и изведнъж вече нямаше нищо, което да спре зловещия воин.