— Не, Уилям. Животът е за живите. Чака те дълъг път, а аз трябва да заема своето ново място в колелото. Сбогувай се с мен, моля те.
И точно преди да изчезне, тя засия за миг с ярка светлина, посегна и докосна Уилям. А после изчезна.
— Сбогом, Талия — промълви разплаканият Уилям.
Джеймс се огледа и видя, че хората на Мечището са се разбягали. Солон вече бе взел ковчежето със Сълзата.
Двамата с Яжара се приближиха към мястото, където бе коленичил младият лейтенант.
— Добра работа, Уил — похвали го Джеймс. — Девойката е отмъстена.
Яжара сложи нежно ръка на рамото на Уилям.
— И Сълзата е в безопасност.
— Значи онова, което той каза за Сълзата, е истина? — попита Уилям.
— И повече дори — намеси се Солон. — В Сълзата се крие могъща сила и благодарение на теб тя няма да бъде използвана за зли цели. — Той стисна още по-здраво ковчежето с безценния камък. — Но това, което преживяхме, е само една малка битка. Голямата война все още не е спечелена.
— А какво стана с амулета на Мечището? — попита Яжара. Джеймс го вдигна с върха на рапирата и каза:
— Не бих го докоснал с ръка за нищо на света. Изглежда, пробужда тъмната страна на човешката личност.
Отиде до надвесените над морето скали, замахна с рапирата и запокити амулета далеч във водата.
После се върна при спътниците си и каза спокойно:
— Ако съдбата е милостива, в Халдонова глава трябва да ни чака цял отряд конници и ще имаме охрана до Крондор.
Когато Яжара излезе от горичката пред къщата на Хилда, зората позлатяваше облаците на изток. Младата жена прекоси откритото място и когато наближи къщурката, внезапно почувства неясна тревога.
Къщата изглеждаше съвсем запустяла. Не само че от коминчето не излизаше дим, но и външната врата зееше. Нямаше и следа от окачените отвън да съхнат билки и лековити треви.
Яжара бавно се качи по стълбите и влезе. Освен стола и масата вътре нямаше нищо. Скринът и останалите вещи бяха изчезнали.
На масата бе оставена бележка.
Яжара я вдигна и я прочете.
„Момиче.
Времето ми отмина. Бях поставена тук, за да държа под око злото, с което вие така добре се справихте. Вие сте храбри и способни млади хора. Бъдещето е ваше. Служете на силите на доброто.
Хилда“
— Отишла си е — каза Яжара, без да се обръща.
Уилям също пристъпи вътре и се огледа.
— Коя е била тя?
— Вещица, както казват — отвърна Яжара.
— Но ти не вярваш на това — каза Уилям. Беше израсъл в Звезден пристан и познаваше добре предразсъдъците срещу жените, които практикуват магьосничество в Крондор. — Коя е била в действителност?
— Просто мъдра жена — отвърна Яжара, сгъна бележката и я прибра. — Която служи на доброто. Която и да е била, вече я няма.
— Пише ли къде отива?
— Не — отвърна младата магьосница, огледа се, после погледна Уилям. — Защо дойде?
— Исках да си поговоря с теб, преди да тръгнем за Крондор.
— Можехме да говорим и по пътя — каза Яжара. — Говори де, слушам те.
Излезе и тръгна по пътеката към Халдонова глава. Уилям крачеше до нея.
— Малко ми е неудобно… — почна той.
— Защо?
— Казах някои неща…
Тя спря и го докосна по рамото.
— И двамата казахме неща, които не биваше да казваме. Ти си млад… и двамата сме млади. Но нека неразбирателството ни остане в миналото.
— Значи пак сме приятели?
Яжара кимна.
— Да, приятели сме.
— Добре — кимна Уилям и отново закрачи. — Изгубих човек… на когото много държах и… не исках да изгубя още един приятел.
— Никога няма да ме изгубиш, Уилям — каза тя. — Съжалявам за Талия. Зная, че изпитваше особени чувства към нея.
— Така е — кимна Уилям и я погледна. — Но и ти си ми скъпа.
Яжара се усмихна.
— И ти на мен.
— Надявам се да се виждаме често. Не искам между нас пак да има неразбирателство.
— Аз също.
Продължиха мълчаливо, уверени, че раздорът между тях е забравен.
Обратният път до Крондор премина без инциденти. В Халдонова глава ги очакваше конният патрул, който се присъедини към малкия им отряд.
След четири дни, без излишни церемонии, стигнаха в двореца. Дотичаха слуги и коняри, за да се погрижат за конете и багажа, а Джеймс, Яжара, Солон и Кендарик тръгнаха право към кабинета на принца.
Един конен отряд ги бе посрещнал пред града, а принцът бе извикал върховния жрец на храма на Ишап.
Джеймс вървеше най-отпред, до него бе Солон, който стискаше ковчежето със Сълзата. Кендарик, Уилям и Яжара ги следваха.
Джеймс се поклони.
— Господарю, за мен е чест и удоволствие да ви докладвам, че изпълнихме възложената ни задача. Брат Солон носи Сълзата на боговете.