Солон погледна върховния жрец, който пристъпи напред и отвори ковчежето в ръцете на монаха. Вътре имаше голям бледосин кристал, който сияеше с вътрешна светлина, и когато жрецът го вдигна, се разнесе мек и приятен мелодичен звук.
— Ваше височество, малцина извън нашия орден са виждали Сълзата на боговете — обяви върховният жрец. — Но всички тук напълно заслужават тази чест.
Върховният жрец затвори ковчежето и каза:
— Тръгваме утре призори, за да отнесем Сълзата в нашия главен храм в Риланон: брат Солон лично ще надзирава преместването.
— Ако не възразявате — обади се Арута, — заделил съм отряд копиеносци, които да ги придружат.
Върховният жрец се поклони в знак, че няма нищо против. Арута се обърна към Солон.
— Ти служи добре на твоя бог.
Върховният жрец кимна и каза:
— Той е един от най-верните и примерни служители. Ще бъде повишен, за да замени Михаел от Саладор. Солон, поверяваме ти водачеството на Братството на Чука на Ишап и ти оказваме безкрайното доверие да пазиш и носиш Бойния чук на Люк д’Обрейн.
— За мен е чест, отче. — Монахът наведе глава.
Върховният жрец се обърна към останалите:
— Благодарение на проявената от вас храброст и находчивост получихме обратно онова, на което се крепи нашата вяра. Храмът на Ишап ви дължи вечната си благодарност.
— Както и крондорският двор на теб, братко Солон — заговори Арута. — Погледна към Уилям и добави: — Лейтенант, ти се представи много добре. Кралската гвардия може да се гордее с теб.
Уилям се поклони.
— Заместник Кендарик… — рече Арута.
Кендарик пристъпи напред и се поклони.
— Ваше височество.
— Ти оказа голяма услуга на Короната. Задължени сме ти. Разбрахме, че след смъртта на вашия майстор в гилдията ви цари бъркотия;. Тъй като става въпрос за патентна гилдия, която получава разрешение за работа от Короната, те назначаваме на поста Главен майстор и възстановяваме членството ти в гилдията.
— Ваше височество. — Кендарик се изчерви. — Искрено ви благодаря, но гилдията е в руини. Заради мошеничеството на Йорат не ни остана й пукнат грош, служителите започнаха да се разбягват…
— Ще се погрижим за това. Короната е щедра към онези, които й служат добре. Ще възстановим разпиляното ви богатство и ще ви помогнем да се съвземете.
— Ваше височество е безкрайно великодушен — отвърна новият Главен майстор.
— Лейди Яжара — продължи Арута. — Ти доказа правилността на избора ми за придворен магьосник.
— Благодаря ви, ваше височество. — Яжара сведе глава.
Принцът на Крондор се усмихваше рядко, но този път лицето му направо светеше.
— Джеймс — подхвана той и в погледа му се четеше гордост. — Както винаги ти се прояви като добър и верен служител. Приеми личната ми благодарност. — Той стана и обяви: — Всички се справихте добре.
— Да изпълняваме дълга си за нас е чест — отвърна Джеймс от името на всички.
— Наредих тази вечер да се организира празненство във ваша чест — каза Арута. — Идете да си отдъхнете и да се подготвите, защото ще бъдете мои почетни гости.
Той тръгна към вратата, но даде знак на Джеймс да го последва. Яжара погледна Солон и попита:
— Ти ще дойдеш ли с нас?
— Не, миличка — отвърна монахът. — Аз трябва да се погрижа за безопасността на Сълзата, докато не бъде откарана в Риланон. Дотогава няма да свалям очи от нея. Всичко добро ви желая. — Той даде знак на двамата монаси, които стояха в ъгъла, да се приближат. Те се поклониха почтително на върховния жрец, след това заеха местата си зад него и брат Солон и излязоха от стаята, като отнесоха Сълзата.
— Сега какво ще правиш? — обърна се Уилям към Кендарик.
— Ще отида при Морейн. Като Майстор мога да поискам открито ръката й. Скоро ще се оженим.
— Радвам се да го чуя — рече Яжара.
— Трябва да побързам — засмя се Кендарик. — Е, довиждане.
— Ще позволите ли да ви придружа до покоите ви? — обърна се с прекалено официален тон Уилям към Яжара.
— Няма нужда — отвърна тя. — Време е да се науча да се оправям сама в двореца. Ако се изгубя, ще попитам за посоката някой паж.
Уилям знаеше, че тя познава пътя много добре.
— До довечера тогава — засмя се той.
— Уилям? — каза тя, преди да тръгне.
— Да?
Тя пристъпи към него и го целуна по бузата.
— Радвам се, че пак сме заедно.
Той надзърна в черните й очи и в първия миг не знаеше какво да каже. После й върна целувката и рече:
— И аз се радвам.
Разделиха се и всеки пое по своя път. Арута седеше зад писалището си.
— Очаквам утре подробен доклад от теб — каза той на Джеймс. — Май имаш нужда от почивка преди тазвечерното тържество.