Сълзата на дявола [bg]

— Точно така — потвърди Паркър. — Мисля, че става дума за нарицателно име. Възможно е да е имал предвид черната раса, но се съмнявам да става дума за определена организация.

— Не забравяйте обаче — предупреди Кейдж, — че също така обича да ни подвежда.

— Вярно е — съгласи се Паркър.

„Черн…“

Паркър се приближи до работната маса и се вгледа в бележката. Постави ръце от двете ѝ страни. Вгледа се в Сълзата на дявола. Взря се в тъмното мастило.

„Какво знаеш? — попита я той мълчаливо. — Какво искаш да ни кажеш? Какви тайни криеш? Какво…“

— Открих нещо — чу се глас откъм вратата.

Всички се обърнаха.

Детектив Лен Харди се втурна в лабораторията с няколко листа в ръка. Беше задъхан, спря и си пое въздух:

— Права беше, Маргарет. Не ме бива да стрелям, нито да разследвам престъпления. Никой обаче не е по-добър в търсенето на информация. И така, реших, защо да не опитам? Открих някои сведения за името. Гробокопача. — Остави книжата на бюрото и огледа останалите от екипа. — Съжалявам за онази случка. С кмета. Всичко оплесках. Просто исках да направя нещо, за да спася онези хора.

— Няма нищо, Лен — прекъсна го Лукас. — Кажи какво си открил.

— Като търсехте информацията за прозвището, в кои картотеки проверихте? — обърна се Харди към Евънс.

— Където обикновено правим справки — отвърна лекарят; звучеше, сякаш се оправдава.

— Системата за анализ на изключително жестоки встъпления; картотеката на Нюйоркското полицейско управление; „Джон Джей“?

— Да.

— Много добре, но сетихте ли се за некриминални бази ранни? Най-сетне го открих. В картотеката на Катедрата по история на религията в Кеймбриджкия университет. — Харди отвори бележника си. — Помните ли онази групировка от шейсетте в Сан Франциско, която споменахте? „Гробокопачите“.

— Да, проверих ги, но те са били несериозна организация.

— Напротив. Били са радикално нелегално политическо и социално движение с център в Хайт Ашбъри. Четох за убежденията и историята им. Излиза, че са се кръстили на името на една английска организация от седемнайсети век. Която е била доста по-радикална. Борили са се за премахването на частната собственост върху земята. Ето най-важното. Те са били повече икономическа и социална организация, но са имали връзки с друга група, която упражнявала политическа дейност. Била е доста по-активна, дори екстремистка. Наричали са се „Истинските уеднаквители“.

— „Уеднаквители“ — промърмори Кейдж. — Доста зловещо.

— Целели са да управляват народните маси чрез контрол върху висшата класа и местната власт.

— Какво ни интересува това? — попита Лукас.

— Може да ни помогне да разберем коя е следващата цел на убиеца. Върху кого би нанесъл удар, ако иска да контролира обществото?

— Преди да отговорим на този въпрос — намеси се Паркър, — трябва да разберем какво го кара да напада обществото.

— Религиозни подбуди? — предположи Гелър. — Спомнете си разпятието.

— Възможно е — съгласи се Евънс, — но повечето религиозни фанатици не биха пожелали пари; по-скоро ще искат половин час ефирно време по Си Ен Ен.

— Може би е имал зъб на някого — предположи Паркър.

— Да. Отмъщение — измърмори Лукас.

— Някой се е отнесъл несправедливо с него и той иска да си върне.

Евънс кимна:

— Има логика.

— Кой обаче? Кой може да го е предизвикал? — замисли се на глас Харди; отново погледна бележката.

— Дали не са го уволнили несправедливо? — запита се Кейдж. — Някой недоволен работник?

— Не — отсече Евънс, — ако беше психопат, можеше да убива по тази причина. Той обаче не е бил психопат. Бил е умен и уравновесен човек.

— Големи пари, големи компании, големи риби… — изхриптя Гелър.

— Чакай — не се съгласи Харди, — в такъв случай нямаше ли да нанесе удара си в Ню Йорк, не във Вашингтон?

— Той е действал вече там — напомни Кейдж. — В Уайтплейнс.

Харди обаче поклати глава:

— Не. Спомнете си, Уайтплейнс, Бостън, Филаделфия. Това са само междинни спирки. Големият финал е тук. Защо точно Вашингтон? Какво толкова има тук?

— Правителството — отговори му Паркър. — Затова е тук.

Харди кимна:

— „Гробокопачите“ също са действали против местната власт. Значи може изобщо да не е свързано с висшата класа. — Погледна Евънс: — Може целта му да е федералното правителство.

— Това е — съгласи се Лукас. — Това трябва да е.

— Правителството сигурно е отговорно за някаква несправедливост към него — предположи Паркър; огледа останалите: — Имате ли идеи каква?