— Идеология? — замисли се на глас Кейдж. — Може да е комунист или член на някаква дясна групировка.
Евънс поклати глава:
— Не, досега щеше да разтръби наляво и надясно исканията си. Сигурно причината е лична.
Лукас и Харди се спогледаха. На Паркър му се стори, че и на двамата им е хрумнала една и съща мисъл.
— Смъртта на някой любим човек — каза детективът.
Лукас кимна.
— Възможно е — съгласи се психологът.
— Добре — намеси се Кейдж. — Какво може да е станало? Кой е умрял? Защо?
— Екзекуция? — предположи Харди.
Кейдж поклати глава:
— В столицата рядко се прилага смъртно наказание.
Повечето такива присъди се изпълняват в провинцията.
— Несполучлива спасителна акция на бреговата охрана — вметна Гелър.
— Много малко вероятно — отхвърли предложението Лукас.
— Катастрофа с кола на правителството, пиян държавен служител, който по невнимание е застрелял някого, нещастен случай в някой парк… дипломати… — започна да гадае Харди.
— Военните — предложи Кейдж. — В повечето смъртни случаи, свързани с федералната власт, вероятно са замесени военните.
— Само че в армията има сигурно стотици нещастни случаи на година — възрази Лукас. — Кога да се е случило? При учения? При военни действия?
— „Пустинна буря“?
— На колко години е изнудвачът? — попита Паркър.
Лукас взе предварителния доклад на съдебния лекар.
— Между четирийсет и петдесет — обяви.
„Черн…“
Изведнъж на Паркър му стана ясно:
— Черната стена.
Лукас кимна:
— Мемориала на загиналите във Виетнам.
— Някой познат е бил убит във Виетнам — обяви Харди. — Брат, сестра. Може жена му да е била медицинска сестра.
— Това е било преди трийсет години — възрази Кейдж. — Може ли такова нещо да се проявява чак сега?
— О, разбира се — отвърна Евънс. — Ако престъпникът не се е лекувал, за да овладее гнева си, омразата му постоянно се е увеличавала. А навечерието на Нова година е време за взимане на решения и хората често предприемат спонтанни действия, дори разрушителни. В тази нощ се извършват повече самоубийства от всяка друга през годината.
— О, Господи! — възкликна Лукас.
— Какво?
— Току-що си дадох сметка, че Мемориалът е в Мол. Тази нощ там ще се съберат двеста хиляди души. За зарята. Трябва да затворим тази част на парка.
— Тълпата вече е там — отбеляза Паркър. — Хората отиват няколко часа по-рано.
— За Бога — промълви Кейдж, — трябват ни хора.
Обади се на Арти, пазача на служебния вход, и го накара да свика спешно по вътрешната уредба всички свободни агенти в сградата за инструктаж във фоайето.
Лукас се свърза с Джери Бейкър и нареди да разположи подчинените си в северозападната част на Мол. След това изпрати съобщение на пейджъра на заместник-началника на Бюрото. Той ѝ се обади веднага. Тя поговори известно време с него, после затвори. Обърна се към останалите от екипа:
— Заместник-началникът ще дойде всеки момент. Ще го посрещна долу и ще го поставя в течение. Ще се срещнем при Мемориала.
Кейдж облече палтото си. Гелър се изправи и провери оръжието си. Пистолетът изглеждаше не на място в ръцете му, свикнали повече с компютърната мишка.
— Чакай, Тоби — спря го Лукас. — Ти се прибираш вкъщи.
— Ама аз мога…
— Това е заповед. Достатъчно работа свърши за днес.
Той опита да се противи, но накрая Лукас надделя — макар че се наложи да му обещае, че ще му се обади, ако пак им потрябва компютърен специалист.
— Ще си взема лаптопа — заяви той. Не можеше да си представи да бъде на повече на три крачки от компютър.
Лукас се обърна към Харди:
— Благодаря, детектив. Дяволски добра работа свърши.
Той се усмихна:
— Съжалявам, че оплесках нещата с кмета. Той…
Тя махна в знак, че приема извиненията. Усмихна се леко:
— Всичко е тип-топ. — После добави: — Още ли искаш да участваш в акция тази вечер?
— О, и още как.
— Добре, но стой по-назад. Кажи ми сериозно… Наистина ли можеш да стреляш?
— Разбира се. И съм доста точен… ако няма вятър.
Младият детектив облече шлифера си.
Паркър също вдигна якето си. Пистолетът тежеше в джоба му. Лукас му хвърли подозрителен поглед.
— Идвам — отвърна той на мълчаливия ѝ въпрос.
— Не е нужно, Паркър. Всичко е наред. Достатъчно направи тази вечер.
Той се усмихна:
— Само се прицелваш и стреляш, нали?
Тя се подвоуми, после повтори:
— Само се прицелваш и стреляш.