— Евънс там ли е? — попита Кейдж.
Лукас се огледа. Изненада се, че лекаря още го няма. Бяха се разбрали да слезе при нея във фоайето.
— Не знам къде е — отвърна. — Сигурно още в лабораторията. Или в оперативната зала.
— Намери го и му съобщи добрите новини. Благодари му и от мое име. И да представи дебелата си сметка за консултацията.
— Ще го потърся. Ще се обадя и на Тоби.
— С Паркър ще участваме в огледа на местопроизшествието, след около четирийсет и пет минути идваме.
След като тя затвори, заместник-началникът заяви:
— Отивам в Мол. Кой е най-старши там?
Тя едва се сдържа да не каже „Паркър Кинкейд“.
— Специален агент Кейдж. Можете да го намерите пред Мемориала, заедно с криминоложкия екип.
— Трябва да организираме и пресконференция. Ще уведомя началника. Може и той да поиска да даде изявление… Кажете, изпуснахте ли някое тържество тази вечер, Лукас?
— Е, това им е хубаво на празниците, сър. Винаги се повтарят на следващата година. — Тя се засмя. — Може би трябва да щамповат тази мисъл на фланелките ни.
Той се усмихна сдържано. После попита:
— Какво прави информаторът ви? Има ли нови заплахи?
— Мос ли? Не съм го виждала скоро. Трябва да го проверя.
— Да не би да очаквате неприятности? — намръщи се заместник-директорът.
— О, не. Просто обеща да ме черпи бира.
В празната лаборатория за изследване на документи доктор Джон Евънс затвори мобилния си телефон и изключи телевизора.
Значи бяха убили Гробокопача.
Репортажът по телевизията бе доста объркан, но поне ставаше ясно, че жертвите са малко — не както в метрото или на яхтата. Въпреки това кадрите от „Конститюшън“ приличаха на картина на бойно поле. Дим, десетки полицейски и пожарни коли, хора, които се крият зад автомобили, дървета, храсти.
Евънс облече дебелото си яке и отиде в ъгъла на лабораторията. Пъхна тежкия термос в раницата си, преметна я през рамо, излезе през двойната остъклена врата и тръгна по мрачния коридор.
Гробокопача… Едно от малкото, както бе казал на агентите, „психологически непроницаеми“ човешки същества на света.
Той спря пред асансьора, погледна списъка на етажите, за да се ориентира. Имаше и план на сградата. Той го заразглежда. Главната щабквартира на ФБР се оказа доста по-сложна, отколкото беше очаквал.
Той посегна към копчето с надпис „НАДОЛУ“, но преди да го натисне, някой се обади зад гърба му:
— Здравейте.
Евънс се обърна. Някой приближаваше откъм другия асансьор.
— Здравейте, докторе. Научихте ли новината?
Беше онзи млад детектив, Лен Харди. Шлиферът му вече не изглеждаше толкова безупречно изгладен. Бе изцапан и мокър. На бузата му имаше драскотина.
Евънс натисна копчето на асансьора. Два пъти. Бързаше да си ходи.
— Тъкмо гледах новините — отвърна той.
Смъкна раницата от рамото си. Изръмжа и започна да смъква ципа.
Харди погледна разсеяно мръсната раница. Продължи да говори:
— Казвам ви, решението ми да участвам в операцията беше доста прибързано. Едва не се побърках. Предполагам, че съм изпаднал в някаква истерия.
— Ъхъ — измърмори Евънс и извади термоса.
— Едва не ме гръмна — продължаваше да бърбори детективът. — Много се изплаших. Бях сигурно на десетина метра от него. Видях очите му, видях дулото на автомата му. Човече… Изведнъж се почувствах щастлив, че съм жив.
— Стават такива неща — съгласи се Евънс.
Къде, по дяволите, се бавеше този асансьор!
Харди погледна сребристия метален цилиндър, огледа коридора:
— Кажете, знаете ли къде е агент Лукас?
— Мисля, че е на долния етаж — отвърна Евънс; развинти капачката на термоса. — Трябваше да докладва на някого. Във фоайето. Вие не минахте ли оттам?
— Дойдох откъм гаража.
Лекарят отхлупи термоса:
— Знаете ли, детектив, когато разправяхте на всички за онези „Гробокопачи“ и „Уеднаквители“? Звучахте, сякаш ми нямате доверие.
Той се обърна към Харди.
Сведе очи и забеляза малкия пистолет със заглушител, насочен към него.
— Тук не става дума за доверие — отвърна детективът. Евънс изпусна термоса. По пода се разплиска кафе. Дулото на пистолета проблесна в жълто. Това бе последното, което видя.
Четвърта част
Любителя на главоблъсканици
„Този анализ на почерка беше най-неоспоримото доказателство срещу мен.“