Той си пое дълбоко въздух, за да усети миризмата на лабораториите, на кабинетите, на моргата. Чувстваше странна възбуда, че се намира точно тук — в центъра на вселената на правозащитните служби. В главната щабквартира на ФБР. Спомни си как преди години Гробокопача поиска да го заведе в някакъв музей в Хартфорд. Филдинг се съгласи и безумецът стоя с часове пред една илюстрация на Доре по „Божествена комедия“ — Данте и Вергилий пред дверите на ада. Точно така се чувстваше Филдинг сега — че е предприел пътешествие из подземния свят.
Докато вървеше по коридорите, той се обръщаше мислено към членовете на екипа:
„Не, агент Лукас, не, Паркър Кинкейд, не, доктор Джон Евънс… Не, мотивът ми не е отмъщение срещу политиците, нито тероризъм, нито бунт срещу социалната несправедливост. Не е и алчността. Двайсет милиона ли? Господи, можех да поискам десет пъти по толкова.“
„Не, водеше ме само стремежът към съвършенство.“
Наистина идеята за съвършеното престъпление беше малко изтъркана. Докато се занимаваше с лингвистика обаче, докато търсеше точните думи за бележката до кмета, Филдинг научи нещо интересно. В една статия в „Американско списание по лингвистика“ някакъв филолог бе написал, че макар сериозните писатели да се стремят да ги избягват, клишетата имат определена стойност, защото отразяват фундаментални истини с разбираеми изразни средства.
Съвършеното престъпление. Веруюто на Филдинг.
Съвършенство… То го опияняваше. Търсеше съвършенството във всичко — в начина, по който гладеше ризата си, лъскаше обувките си, подрязваше космите в ушите си; в начина, по който планираше престъпленията; в начина, по който ги изпълняваше.
Ако Филдинг имаше талант за адвокат, той щеше да създава съвършени схеми на защита, с които да оправдава безнадеждно закъсали клиенти. Ако хранеше някаква любов към планината, той би постигнал съвършена издръжливост и би покорил Еверест.
Тези дейности обаче не го привличаха.
Привличаха го престъпленията.
Невероятно щастлива случайност, мислеше си той, да се роди без дори зачатък на съвест. Както някои хора са плешиви по рождение или някои котки — с по шест пръста. Такава му беше природата, не зависеше от условията, в които бе израснал. Родителите му го обичаха и му даваха всичко; единственият им грях бе глупостта. Баща му беше застрахователен чиновник в Хартфорд, майка му припечелваше от надомна работа. В детството му нямаше лишения, нямаше тормоз. Той просто израсна с убеждението, че законът не действа за него. Нямаше логика. Прекарвал бе часове в чудене защо човек трябва да си налага ограничения. Защо човек да не се ръководи от желанията и ума си?
Въпреки че го научи малко по-късно, Филдинг бе роден непоправим престъпник, учебникарски пример за социопат.
И така, докато учеше алгебра и биология в гимназията „Сейнт Мери“, младият човек заработи върху истинското си призвание.
И както при всички учебни предмети, това образование премина през своите възходи и неуспехи.
Филдинг в ареста за подпалване жив на приятеля на девойката, която му харесваше (трябваше просто да остави колата си три-четири преки по-далеч).
Филдинг, пребит почти до смърт от двама полицаи, които се опитваше да изнудва със снимки как травестити им правят свирки в патрулните коли (трябваше да си намери по-якичък съучастник).
Филдинг след успешното изнудване на един голям производител на консервирано месо, който давал на добитъка си ензим, предизвикващ симптоми като от ботулиново отравяне (само че не се осмели да отиде за парите, защото не беше измислил как после да се измъкне незабелязано).
Човек се учи от грешките си…
В колежа не беше интересно. Студентите в Бенингтън бяха фрашкани с пари, но оставяха стаите си отключени и кражбите не бяха никакво предизвикателство за него. От време на време се забавляваше да изнасилва колежките си — истинско предизвикателство бе да изнасилиш някоя, без тя да разбере, че върху нея се извършва престъпно деяние. Филдинг обаче търсеше удоволствие от самата игра, не от секса, затова скоро се насочи към „чисти престъпления“, Е като кражбите. Не към „мръсни“ като изнасилването. Той се напъна да завърши психология, за да се впусне най-сетне в истинския живот, където да практикува уменията си.
През следващите десет години в родния си Кънектикът Филдинг се занимаваше точно с това — да се усъвършенства и да практикува. Най-вече грабежи. Избягваше такива престъпления като документна измама и подправяне на ценни книжа, защото при тях оставаха писмени свидетелства. Не се занимаваше с наркотици и рекет, защото там не можеше да работи сам, а Филдинг не се доверяваше на никого.