Когато уби за пръв път, беше на двайсет и седем.
Случайно, импулсивно престъпление, съвсем не в негов стил. Пиеше капучино в едно кафене в търговския център на Хартфорд. Видя една жена да излиза от близкия бижутериен магазин с пакет в ръка. В походката ѝ имаше нещо странно, нещо нервно, по което личеше, че пакетът съдържа скъпа вещ.
Той се качи в колата си и я проследи. На една пуста отсечка от шосето даде газ и ѝ пресече пътя. Ужасѐна, тя му хвърли пакета и го замоли да я остави.
Както седеше до шевролета ѝ, Филдинг си даде сметка, че нито носи маска, нито е сменил номерата на колата си. Сега си мислеше, че подсъзнателно е пропуснал да извърши тези приготовления, за да види какво е да убиеш човек. Извади пистолета си от жабката и преди тя да успее да изпищи, я застреля с два куршума.
Качи се пак в колата, върна се в кафенето и си поръча друго капучино. Странно, но повечето престъпници избягват да убиват, замисли се той. Страх ги е, защото си мислят, че така вероятността да ги заловят е по-голяма. Всъщност е точно обратното. Като убиеш, шансовете ти да се измъкнеш са по-големи.
Все пак полицията от време на време си вършеше работата и на няколко пъти го арестуваха. Всеки път го пускаха. Само веднъж във Флорида го хванаха за грабеж и уликите срещу него бяха неопровержими. Той обаче си намери добър адвокат, който успя да намали присъдата, при условие че клиентът му потърси медицинска помощ в психиатрична клиника.
Мисълта за престоя зад решетките го плашеше, но следващите две години му предоставиха удивителни изживявания. В психиатричната клиника на Дейд Сити Филдинг усети вкуса на престъпленията. Миризмата им. Много, ако не повечето задържани бяха там, защото адвокатите им извадили коза с временната невменяемост. Само глупаците лежат по затвори, хитреците постъпват в болница.
След две години в клиниката и блестящо представяне пред Съдебната психиатрична комисия Филдинг се върна в Кънектикът.
Първата му работа бе да си намери място като санитар в психиатричната болница за криминално проявени лица в Хартфорд.
Точно там срещна Дейвид Хюс, доста странно същество, Филдинг предполагаше, че е бил почтен човек, преди да наръга с нож жена си на Коледа в пристъп на ярост. Убийството с нож е доста банално престъпление, но това точно бе особено интересно. След като намушкал Памела няколко пъти в белите дробове, тя изтичала до шкафа, взела пистолет и преди да умре, застреляла Хюс в главата.
Филдинг не знаеше точно какво е станало в черепа на Хюс, изразено в медицински термини.
С течение на времето между двамата се установиха странни взаимоотношения. Това вероятно се дължеше на факта, че санитарят бе първият човек, когото простреляният видя, след като дойде в съзнание. Хюс изпълняваше всички желания на Филдинг. Носеше му кафе, чистеше му, гладеше му ризите, готвеше му. Впоследствие се оказа, че Хюс е готов да изпълнява и много повече от обикновените домашни задължения — това Филдинг откри, след като една вечер дежурната сестра, Рут Милър, издърпа ръката му измежду краката си с думите: „Ще те докладвам, задник такъв“.
Скоро след това Филдинг промърмори на Хюс:
— Тази Рут Милър. Някой трябва да убие тая кучка.
— Ммм, добре — отговори Хюс.
— Какво?
— Мммм, добре.
— Ще я убиеш заради мен?
— Ммм. Ами… да.
Филдинг го изведе на разходка в парка на болницата. Разговаряха дълго.
На следващия ден Хюс се появи в стаичката на Филдинг целият в кръв, с парче огледало в ръка и помоли за малко супа.
Филдинг го изми, като си мислеше, че е трябвало да определи по-точно мястото и времето на убийството. Реши, че Хюс е прекалено способен, за да проваля таланта му за дреболии. Обясни му как да се измъкне от болницата и как да се добере до една близка барака, която Филдинг използваше за следобедни забавления с някои от бавноразвиващите се пациентки.
Тази нощ измисли как да използва слугата си най-добре.
Хартфорд, после Бостън, после Уайтплейнс, после Филаделфия. Съвършени престъпления.
А сега беше във Вашингтон.
За да извърши, както се оказваше, най-съвършеното престъпление (въпреки че лингвист като Паркър Кинкейд би възразил срещу ненужната употреба на превъзходната степен за сравнение).
През последните шест месеца прекарваше почти по осемнайсет часа на ден в планиране на кражбата. Бавно проникваше през защитната система на ФБР — маскиран като млад детектив от Статистическия отдел на местната полиция. (Беше избрал точно това фалшиво име, защото според изследванията за психологическите асоциации, които пораждат имената, „Ленърд“ звучало безобидно, а „Харди“ внушавало образа на верен другар.) Първо проникна в регионалното управление на Бюрото в окръг Колумбия, защото то се занимаваше с особено тежките престъпления на територията на града. Запозна се с Рон Коен, главния агент, и заместниците му. Научи кога главен агент Коен излиза в отпуск и кой от подчинените му ще оглави разследване от такъв мащаб. Това се оказа, разбира се, Маргарет Лукас, чийто личен живот бе изпълнен със същата жестокост, с която той оплиташе мрежите си около Бюрото.