Преписваше тонове статистически данни за несъществуващи доклади, разхождаше се до автоматите за напитки и помещенията за почивка, където четеше скришом вътрешни записки, телефонни указатели, документи по различни разследвания и служебни ръководства. Междувременно, вкъщи и в онази тайна квартира в Грейвсенд, прекарваше времето си в ровене из Интернет и изучаване на правителствените организации, полицейските процедури, системите за охрана (и, да, Паркър, начина на изразяване на чужденците!).
Филдинг бе провел стотици телефонни разговори със специалисти по вътрешно обзавеждане, работили в щабквартирата на ФБР, с бивши служители, с външни предприемачи, със специалисти по охранителни системи; задаваше им невинни въпроси: за несъществуващи синдикални сдружения, за измислени фактури. Обикновено успяваше да измъкне някоя важна подробност — да речем, относно разположението на стаите в щабквартирата, за почивните дни на служителите, за входовете и изходите. Успя да научи марката и разположението на камерите на охранителната система. Броя и постовете на пазачите. Подробности за комуникационните системи.
Изгуби месеци, докато намери идеалния второстепенен изпълнител — Гилбърт Хавъл, безделник без полицейско досие и на практика без никакви писмени свидетелства за съществуването си. Човек, достатъчно наивен, за да повярва, че брилянтен престъпник като Филдинг може да има нужда от съучастник. Човек, лесен за убиване.
Полагаше огромни усилия. Но съвършенството изисква търпение.
И после, тази сутрин, Гробокопача превърна входа на метрото в ад от куршуми, а Филдинг се появи на прага на ФБР, готов да помогне, но удобно недоволен от ролята си на пето колело в разследването. Другите агенти биха проверили по два и по три пъти надеждността му. Но не и Маргарет Лукас, бедната самотна вдовица. Защото той беше Лен Харди, който скоро щеше да остане самотен вдовец, покрусен от същата скръб като тази, от която тя вече пета година безуспешно се опитваше да се отърси.
Разбира се, тя го прие, без дори да се замисли.
Точно както бе очаквал.
Защото Едуард Филдинг знаеше, че да планираш престъпления, в наши дни е цяла наука. Дори психолозите използват формули, за да изучават мозъка на престъпниците. И все пак самият извършител — като човешко същество — често се пренебрегва. О, той знаеше, че след като решат, че главният престъпник е мъртъв, агентите ще се съсредоточат върху бележката, върху текста, върху почерка, върху следовите улики, но от компютърните си програми и скъпата си апаратура никога няма да забележат истинския гений, който стои буквално на един метър зад тях.
Асансьорът дойде и той се качи. Не тръгна обаче за седмия етаж. Натисна копчето за първото подземно ниво. Потегли надолу.
Хранилището на ФБР е най-големият охраняван склад за веществени доказателства в страната.
Работи двайсет и четири часа в денонощието и обикновено се обслужва от двама служители, които помагат на агентите при регистрирането на уликите, а понякога и в пренасянето на по-големи предмети или при вкарването на конфискувани коли, камиони и дори яхти на ремаркета в хангарите на хранилището.
Тази вечер имаше трима дежурни, по единодушното решение на заместник-началника и Маргарет Лукас. Това се налагаше заради стойността на един определен обект, който в момента се намираше в сейфа.
Поради празничното настроение обаче двамата мъже и жената бяха доста разсеяни. Седяха около гишето за приемане, пиеха кафе и говореха за баскетбол. Двамата мъже седяха с гръб към прозорчето. Единият тъкмо казваше:
— Обожавам Родман.
— О, пууу-лиция3 — отвърна с преправен глас другият.
3
По всяка вероятност в оригинала е било