„Добре, да се съсредоточим върху тези отдясно.“
На две от петте врати имаше табелки „ПРИЕМНА“, с други думи — помещение за разпити, като онова, в което бяха разговаряли с Чизман. Харди надали си мислеше, че във ФБР имат приемни зали, следователно щеше да реши, че тези помещения са свързани по някакъв начин със системата за сигурност и вероятно нямат прозорци — което беше точно така.
Стаята в средата бе означена като „ПОДДРЪЖКА“. Лукас не знаеше какво точно има там, но предположи, че представлява някакъв склад без друг изход, и реши, че Харди си е направил същото заключение.
Оставаха две врати. И двете — без надписи. И двете водеха към малки компютърни кабинети. И двете стаи имаха прозорци към улицата. Едната се намираше по-близо до фоайето, другата — до Тед и Нанс.
„Защо да бързам?“ — запита се тя. Можеше просто да изчака подкрепления.
Харди обаче може би точно сега чупеше някой прозорец и след секунди щеше да се измъкне на улицата. Лукас не можеше да го остави да избяга.
Коя врата, коя?
Тя направи избора си: по-близката до фоайето. Имаше логика. Харди нямаше да рискува да пробяга още десетина метра по коридора, като знае, че го преследва въоръжен агент.
Щом взе решението си, тя забрави всички други възможности.
„Главоблъсканиците изглеждат лесни, когато знаеш отговора. Също като в живота, нали?“
Тя натисна дръжката. Вратата обаче бе заключена.
Така ли е било, зачуди се тя, или той се е заключил отвътре?
Не, той я беше заключил. Трябваше да е вътре. Къде другаде ще се скрие? Тя изтича при кабината на пазача, взе ключовете от колана на Арти и се върна. Пъхна ключа в дупката и го завъртя внимателно.
Бравата изщрака силно.
„По дяволите. Можех със същия успех да извикам: «Ето ме, идвам!».“
Едно, две…
Дишай дълбоко.
Тя се замисли за съпруга си, за сина си.
„Обичам те, мамо!“
Блъсна вратата.
Приклекна, вдигна пистолет, готова да натисне тънкия спусък…
Нищо…
Нямаше го.
Чакай… бюрото… То бе единствената мебел, зад която може да се скрие.
Заобиколи го с насочен напред пистолет.
Нищо.
По дяволите, беше сбъркала. Той бе влязъл в другия кабинет, по-далечния.
Тогава, с периферното си зрение, забеляза леко помръдване.
Вратата точно срещу кабинета, в който се намираше — също с надпис „ПОДДРЪЖКА“ — се беше открехнала. Дулото със заглушителя сочеше към нея.
— Маргарет! — изкрещя Сюзан Нанс от другия край на коридора. После: — Не мърдай, хей!
Лукас се хвърли на пода в момента, в който Харди стреля два пъти.
Той обаче не се целеше в нея. Куршумите бяха предназначени за прозореца зад гърба ѝ. Стъклото се разби с трясък.
Нанс стреля три пъти по Харди, който се втурна тромаво (раницата му тежеше) през коридора в кабинета, в който лежеше Лукас. Агентката не успя да го улучи. Харди стреля напосоки, за да я накара да залегне. Тя се претърколи встрани. Куршумите се забиха в бюрото, а Харди изскочи през счупения прозорец на терасата към Девета улица.
Прехвърли се през парапета на тротоара. Лукас стреля, но и тя пропусна.
Скочи на крака и се втурна към прозореца.
Сега осъзна какво е станало:
Харди бе пробвал вратата към външния кабинет и беше установил, че е заключена. Бе изчакал в склада на службата по поддръжката на отсрещната страна на коридора. Беше предвидил действията ѝ — че ще реши, че е избрал точно тази врата, и ще вземе ключ от пазача, за да отвори. Беше я използвал.
Тя бе сгрешила.
„Прицелва се в най-левия и го улучва…“
Тя изскочи на терасата, сред строшените стъкла, и огледа улицата, но от Харди нямаше и следа.
„Куршумът не рикошира…“
Видя само голяма тълпа, която се прибираше от зарята. Хората гледаха изненадано хубавата блондинка, застанала на счупения прозорец с пистолет в ръка.
„Колко сокола ще останат на покрива?…“
33.
01.10
Паркър и Кейдж отново влязоха в лабораторията за изследване на документи, този път в компанията на заместник-началника.
— Шестима убити — промърмори той. — Боже всемогъщи. В самата щабквартира.
Бяха открили доктор Джон Евънс, застрелян с два куршума в лицето, в едно складово помещение на седмия етаж. Арти, дежурният пазач, бе ранен тежко, но щеше да се оправи.
— Кой, по дяволите, е този човек? — попита заместник-началникът.
Мъжът, представящ се за Харди, беше оставил няколко хубави отпечатъка. Бяха ги вкарали в Системата за автоматично идентифициране на пръстови отпечатъци. Ако някъде из страната имаше полицейско досие за него, скоро щяха да научат името му.