Сълзата на дявола [bg]

Лукас блъсна вратата и влезе. Паркър с тревога забеляза, че по бузата ѝ има капки кръв.

— Добре ли си? — попита той.

— На Арти е — промълви тя, след като забеляза какво гледа.

Премести поглед от Кинкейд към Кейдж. Очите ѝ вече приличаха на друго, не на камъни, но Паркър не можеше да определи на какво.

— Как разбра? — попита тя.

Кейдж кимна към Паркър:

— Той се досети.

— По треперенето на ръката — обясни Паркър. Извади бележката, която бе намерил в джоба си, докато търсеше пари за бавачката. — Забелязах, че в почерка му има „треперене“. Това се получава, когато човек се старае да преправи почерка си. Спомних си, че Харди записваше, докато диктувах, и се зачудих защо му е било да преправя почерка си. Сетих се само за едно обяснение: защото той е написал и бележката до кмета. Вгледах се и открих Сълзата на дявола. Така се уверих окончателно.

— Какво точно е станало? — настоя за обяснение заместник-началникът. — Шефът иска да му се докладва. Незабавно.

— Всичко е било нагласено — заяви Паркър.

Закрачи напред-назад. Целият план на престъплението бавно се наместваше в главата му. Той се обърна към Лукас:

— Как стана така, че Харди да се включи в разследването?

— Знаех си — изсъска тя. — През последните няколко месеца все се мотаеше из регионалното управление. Просто показваше значка; твърдеше, че имал нужда от статистически данни по престъпността в Окръга за някакъв доклад за Конгреса. Статистическият отдел на полицията представя такъв доклад два пъти годишно. Всички данни са достъпни за широката публика, не засягат текущи разследвания, затова никой не си е направил труда да го провери. Днес се появи с твърдението, че са го определили за офицер за свръзка по случая.

— Пък и никой не се интересува от този отдел — добави Паркър. — Така че, ако кметът или началникът на полицията бяха изпратили истински офицер за свръзка от „Тежки престъпления“ или от Детективския отдел, те вероятно нямаше да знаят, че в управлението няма никакъв Лен Харди.

— Значи го е планирал от два месеца! — възкликна Лукас.

— Вероятно дори от шест — промърмори Паркър. — Обмислил е всяка подробност. Истински перфекционист. Вижте обувките му, ноктите му, дрехите… Безупречни.

— А онзи в моргата? — почуди се Кейдж. — Онзи, дето го мислехме за изнудвача? Той откъде се взе?

— Той е куриер — обясни Паркър. — Харди, или както му е там името, го е наел само да занесе писмото.

— Ама — не се предаваше Кейдж — нали е загинал при нещастен случай?

— Не, не е било нещастен случай — обади се Лукас; направо взе думите от устата на Паркър.

Той кимна и добави:

— Харди го е убил. Премазал го е с краден камион, за да изглежда като нещастен случай.

— Така ни накара да помислим, че изнудвачът е мъртъв — продължи Лукас, — за да приберем парите в хранилището. Знаел е за предавателите в торбите и че ще опитаме да го заловим, докато ги взима.

Кейдж отново присви болезнено очи заради счупеното ребро:

— Оставил е торбите с предавателите долу. Прибрал е само парите. Свалил им е и бандеролите.

— Да, но нали той ви е насочил към Гробокопача? — зачуди се заместник-началникът. — Благодарение на него спряхте убиеца, преди да започне да стреля в Мол.

— Ама това е много ясно — възкликна Паркър, изненадан, че останалите още не се досещат.

— Какво искате да кажете? — продължи да недоумява заместник-началникът.

— Точно затова е избрал Мемориала на загиналите във Виетнам. Не е много далеч оттук. Знаел е, че няма да имаме достатъчно хора и буквално ще изпразним цялата сграда, за да изпратим всички след Гробокопача.

— И така просто си е влязъл в хранилището и си е прибрал паричките — измърмори кисело Лукас. — Точно както казваше Евънс. Всичко е планирано. Казах му, че сме поставили предаватели в торбите, но Евънс продължи да твърди, че и това е обмислил.

— А отпечатъците върху бележката? — обърна се Кейдж към Паркър.

— Харди никога не я е пипал с голи ръце, но се е погрижил куриерът да остави добри отпечатъци. За да се убедим окончателно, че той е изнудвачът.

— И е избрал човек без досие, който не е служил в армията — добави Лукас, — за да не можем да го идентифицираме… Господи, за всичко е помислил.

Един компютър изпиука. Кейдж се наведе и зачете:

— Това са резултатите от Системата за автоматично идентифициране на отпечатъци, Системата за анализ на особено тежки престъпления и Щатското полицейско управление на Кънектикът. Ето… — Започна да преглежда сведенията. На екрана се появи снимка; беше на Харди. — Едуард Филдинг, последна адресна регистрация: Блаксли, Кънектикът, в околностите на Хартфорд. О, нашият приятел не е много порядъчна личност. Четири ареста, една присъда. Има провинения и като малолетен, но тези досиета са засекретени. Многократно е лекуван за антисоциално поведение. Работил е като санитар в Психиатричното отделение за криминално проявени лица в Хартфордската щатска болница. Напуснал е след убийството на една сестра, която подала жалба за сексуален тормоз срещу него. Ръководството на болницата смята, че Филдинг накарал един пациент, Дейвид Хюс, да я убие. Хюс бил постъпил в отделението преди две години. На Коледа. Претърпял сериозна мозъчна травма вследствие на огнестрелна рана и бил силно податлив на внушения, Филдинг вероятно му е помогнал да избяга. Болничното ръководство и местната полиция започнали разследване срещу него, но той веднага след това изчезнал. През октомври миналата година.