— Може да съм измислил нещо ново. Да ме арестуваш ли си дошъл, Паркър?
— Вече не съм ченге, Джеръми.
— Ти не, но тя е, нали?
— Да.
Джеръми си взе листа:
— Не съм го продал. Дори не съм го извадил за продажба.
— Обърна се към Лукас: — Това ми е нещо като хоби. Човек може да си има хоби, нали?
— Какво е това? — поинтересува се тя.
— Писмо от Робърт Е. Лий до един от генералите му — отвърна Паркър. — По-скоро трябва да мине за Робърт Е. Лий.
Лукас погледна Джеръми:
— Фалшифицирал ли го е?
— Съвършено вярно.
— Нищо не съм признавал. Ще се позова на Петата поправка.
— Струва може би петнайсет хиляди — продължи Паркър.
— Седемнайсет… Ако някой го продаде. Което никога няма да стане. — Джеръми се почеса по брадата, обърна се към Лукас: — Паркър ме арестува веднъж. Той единствен успя да ме разкрие. Знаете ли как стана?
— Как? — попита тя.
Паркър не мислеше вече за съвършения фалшификат, а за Маргарет Лукас, която явно намираше домакина им забавен. Гневът временно бе изчезнал от лицето ѝ и това достави истинска радост на Кинкейд.
— Заради водния знак на писмото — отвърна насмешливо Джеръми. — Тикнаха ме зад решетките заради един воден знак.
— Беше преди няколко години — добави Паркър. — Джеръми, нека се изразим така, се беше сдобил с няколко писма от Джон Кенеди.
— До Мерилин Монро ли? — попита Лукас.
Джеръми се намръщи:
— О, тези ли? Не, те бяха смешни. Аматьорска работа. Не, моите бяха от Кенеди за Хрушчов. Според тях Кенеди бил склонен на компромис за Куба. Помислете какъв интересен обрат в историята можеше да се получи. Двамата с Хрушчов да си разделят острова. Половината за руснаците, половината за нас.
— Наистина ли? — удиви се Лукас.
Джеръми запази мълчание и с лека усмивка сведе поглед към писмото на Робърт Е. Лий.
— Джеръми има богата фантазия — продължи Паркър; това бе най-деликатният начин, по който описваше понятието „лъжа“ на хухалите. — Писмата бяха фалшиви. Искаше да ги продаде за пет хиляди долара.
— Четири хиляди и петстотин — поправи го Джеръми.
— Само толкова? — изненада се Лукас.
— Джеръми не се занимава с това заради парите.
— И ти го хвана?
— Методът ми беше безупречен, Паркър, признай си.
— О, да — потвърди графологът. — Изработката беше съвършена. Мастилото, наклонът на буквите, началата и завършеците на думите, фразеологията, празните полета… За зла участ обаче през август 1963-та Правителствената типографска служба сменила президентския воден знак. Джеръми се докопал до някои от тези по-нови листове и използвал тях за изработване на фалшификатите си. Жалко, че писмата бяха датирани от май шейсет и трета.
— Лошо разузнаване — промърмори Джеръми. — И така, Паркър, ще ме арестувате ли? Какво съм ви направил сега?
— О, мисля, че сам знаеш, Джеръми. Мисля, че сам знаеш. Паркър предложи един стол на Лукас и издърпа един и за себе си. Двамата седнаха.
— О, Господи — въздъхна Джеръми.
— О, Господи — повтори Паркър.
34.
01.45
Най-после заваля сняг.
Огромни бели парцали се спускаха към земята. Беше натрупало вече пет сантиметра.
Едуард Филдинг, приведен под тежката копринена раница и с пистолет в дясната ръка, се промъкваше сред група дървета и храсти в Бетесда, щата Мериленд. За да стигне от главната щабквартира на ФБР дотук, бе сменил две крадени коли, които държеше скрити по пътя си за заблуда на преследвачите. Караше само по главните магистрали с максималната разрешена скорост. Беше спрял от другата страна на горичката и щеше да измине останалата част от пътя пеш. Товарът го забавяше, но той не искаше да рискува да остави парите в колата, въпреки че това предградие на Вашингтон бе сравнително сигурно.
Той излезе от горичката и спря пред оградата на къщата, в която живееше под наем.
Всички коли на улицата му бяха познати.
В къщата не се забелязваше нищо подозрително, никакво движение, никакви непознати сенки.
От другата страна на улицата всички постройки бяха тъмни с изключение на къщата на Харкинсови. Това също бе нормално. Харкинсови рядко си лягаха преди 2-3 часа.
Той остави раницата с парите до едно дърво срещу съседната къща. Изправи се, за да се разкърши. Тръгна покрай оградата и заоглежда тротоара, предния и задния двор около къщата си. Не забеляза никакви следи в снега.
Нарами пак парите и продължи към входната врата. Беше си оставил няколко знака срещу неканени посетители — самоделни приспособления, прости, но ефикасни: конци над портата, парченце обелена боя върху дръжката на вратата, ъгълчето на изтривалката бе подпряно леко на вратата.