Чии бяха тези следи?
Може би просто на някакви деца.
Или г-н Джонсън пак си търсеше кучето.
Сигурно беше така. Сигурно…
Десет секунди след това обаче той вече говореше с федералния арест на Вашингтон.
Представи се като специален агент Паркър Кинкейд, твърдение, което не беше вярно само от няколко години.
— Работих по тазвечерното разследване заедно с Маргарет Лукас.
— А, да. СТРЕЛМЕТ.
— Точно така. Тук ме гони лека параноя. Задържаният, Едуард Филдинг. Не са го пуснали под гаранция, нали?
— Гаранция ли? Няма начин. Ще му предявят обвиненията вдругиден.
— В ареста ли е?
— Да. В момента го виждам на монитора.
— Спи ли?
— Не. Седи на леглото. Добре се държи. Разговаря с адвоката си, това беше преди около час, после го прибрахме в килията и оттогава не е излизал. Защо?
— Просто съм станал малко по-плашлив от необходимото, предполагам. Стори ми се, че видях Невидимия.
— Невидимия ли? Гледай ти. А, и честита Нова година.
Паркър затвори, малко си отдъхна.
Само за пет секунди.
Говорил с адвоката си ли?
Паркър не познаваше никой адвокат в Окръга, който да е буден в този час, камо ли да се среща с клиент, чието дело ще бъде открито след два дни.
„Съвършенство.“
— О, господи.
Филдинг — човекът, който има план за всичко. Сигурно имаше план за бягство, ако го хванат.
Той вдигна слушалката и набра първата цифра на полицейския участък.
Връзката прекъсна.
Нещо се размърда покрай кухненската врата.
Паркър вдигна очи.
През прозореца на задната врата го наблюдаваше непознат мъж. Блед. С тъмно палто. Черно или синьо. По левия му ръкав имаше засъхнала кръв, но не много. Изгарянията по лицето му не бяха сериозни.
Нападателят вдигна автомата си със заглушител и натисна спусъка в мига, в който Паркър се хвърли встрани. Дръжката и бравата на задната врата изхвърчаха сред поток от куршуми. По пода се посипаха стъкла.
Без да бърза, Гробокопача отвори вратата и влезе, като стар приятел, поканен на кафе.
36.
03.00
На Гробокопача му е студено. Гробокопача иска вече да свършва и да си ходи.
Предпочита да остане навън. Харесва му… щрак… му… му… снегът.
Харесва му снегът.
О, я гледай, какъв хубав коледен венец и каква хубава коледна елха има в уютната къща на Паркър Кинкейд. На Тай ще му харесат.
Смешно…
Тук няма кученца, няма панделки. Но има хубав венец и хубава елха.
Улучил ли го е? Гробокопача не може да определи.
Не, вероятно не. Вижда как Кинкейд се промъква в друга стая, изгасва лампите, претъркулва се по пода.
Такива неща прави.
Гробокопача мисли, че е щастлив. Така му беше казал преди час човекът, който му казва какво да прави. Не му се наложи да слуша жената от гласовата поща, която звучи като Рут, този път получи истинско обаждане на мобилния телефон. Човекът каза на Гробокопача, че нощта още не е свършила, въпреки че Гробокопача бе отишъл при черната стена и беше направил каквото трябваше.
Не… щрак… още не беше свършила.
— Слушай — бе заявил човекът, който му казва какво да прави, и Гробокопача започна да го слуша.
Трябваше да убие още трима души. Някой си Кейдж, някоя си Лукас. И Паркър Кинкейд.
— Него убий най-напред. Разбра ли?
— Мммм, добре.
Гробокопача познава Кинкейд. Идвал е вече в къщата му. Кинкейд има малко момче като Тай, само че Гробокопача не харесва момченцето на Кинкейд, защото Кинкейд иска да го върне в болницата в Кънектикът. Кинкейд иска да му отнеме Тай.
— После, в четири и половина — продължи човекът, който му казва какво да прави, — искам да дойдеш във федералния следствен арест на Трета улица. Ще бъда в медицинската служба. Тя е в задната част на първия етаж. Ще се преструвам на болен. Убий всеки, когото видиш, и ме измъкни.
— Добре.
Гробокопача влиза в столовата и вижда как Кинкейд изскача изпод масата и се втурва в коридора. Той изстрелва нов откос. Лицето на Кинкейд прилича на лицето на Рут, преди да ѝ забие парчето стъкло в гърлото, и на лицето на Памела, преди да забие ножа под златното кръстче, ето ти подарък за Коледа обичам те обичам те обичам те много…
Кинкейд се скрива в друга част на къщата.
Но няма да избяга навън, Гробокопача го знае. Децата са тук. Един баща няма да изостави децата си.
Гробокопача го знае, защото никога не би изоставил Тай. Кинкейд няма да изостави русото момченце и тъмнокосото момиченце.