— За подкрепление използвах „Мис Клерол“. — За момент ѝ двамата замълчаха. После тя продължи: — Ще остана, докато си тръгнат. Предполагам, малък намек за семеен живот няма да е зле за пред социалната служителка.
— Повече от полезно ще бъде.
Тя вдигна рамене по начин, по-характерен за Кейдж.
— Виж — каза той, — знам, че си имаш и други планове, но с Хухалите имаме малко работа в задния двор.
— На снега ли?
— Да. Ще отрежем няколко храста. След това отиваме да караме шейни. Тъй де, тук снегът не се задържа много дълго…
Той замълча. Да не може да си довърши мисълта, да започва изречение с „тъй де“. Лингвистът в него не остана доволен. „Нервни сме, а?“
— Не знам дали ще ти е интересно, но…
Замълча отново.
— Това за покана ли да го смятам?
— Ами. Да.
— Тези планове, за които ти говорих… Щях да почистя къщата и да дошия блузата за дъщерята на една приятелка.
— Да разбирам ли, че приемаш?
Тя се усмихна несигурно:
— Може би. — Замълча за момент. — Кажи, как беше кафето? Не правя много често. Обикновено си купувам.
— Хубаво е.
Тя стоеше с лице към прозореца. Очите ѝ обаче гледаха към вратата; слушаше гласовете на децата. Обърна се отново към Паркър:
— О, разгадах я.
— Кое?
— Главоблъсканицата.
— Коя главоблъсканица?
— Колко сокола са останали на покрива. Тази сутрин, както си седях тук, се сетих.
— Добре. Казвай.
— Въпросът е подвеждащ. Има повече от един отговор.
— Добре. Само че това не означава, че въпросът е подвеждащ. Означава просто, че мислиш правилно. Разбрала си, че има повече от един верен отговор.
— Виждаш ли — продължи тя, — условията те подвеждат, че всички факти, които трябва да знаеш, са зададени. Само че не е така.
Напълно правилно. Той кимна.
— А фактите, които липсват, са свързани с характера на соколите.
— А, така ли? Какво общо има характерът на сокола с главоблъсканицата?
Тя размаха пръст. Паркър забеляза игриво пламъче в очите ѝ, което не беше виждал преди.
— Защото — заяви тя — соколите може да се изплашат от гърмежа. А може и да не се изплашат. Защото — помниш ли? — са далеч един от друг. Това трябва да ни насочи, нали?
— Така е. Продължавай.
— Добре, фермерът застрелва едната птица, но ние не знаем какво ще направят другите. И така, може и двата сокола да останат. Може един да отлети и един да остане. Може и двата да отлетят. Значи отговорите са три.
— Е, някои неща ги приемаш за даденост.
Тя се намръщи:
— Какво искаш да кажеш? Права ли съм, или не?
— Грешиш.
— Ама… — запротестира тя. — Не може да не съм права! — Не, не си — засмя се той.
— Е, поне отчасти съм права, нали?
— Няма „отчасти“, когато става дума за главоблъсканици. Искаш ли да научиш отговора?
Тя се подвоуми.
— Не. Това ще означава, че се предавам. Сама ще се досетя.
Моментът беше подходящ да я целуне.
Целуна я.
После Лукас наля още кафе, а Паркър се върна във всекидневната, за да прегърне децата си и да им пожелае добро утро в първия ден от новата година.
Бележка на автора:
В опита си да намери отговора на главоблъсканицата на Паркър Джаки Лукас допуска една грешка: приема за даденост, че застреляният сокол е паднал от покрива. Може да не е. В загадката не се пита колко живи сокола са останали, а изобщо колко сокола. Затова отговорът е следният: Три сокола ще останат, ако мъртвият не падне и другите два не отлетят. Два, ако мъртвият не падне и един от живите излети или ако мъртвият падне, а другите два останат. Един, ако мъртвият падне и един от другите отлети или ако мъртвият не падне, а другите два отлетят. И нито един сокол, ако мъртвият падне от покрива и другите два отлетят.