Телефонът на едно от съседните бюра иззвъня, един млад служител го вдигна и повика Тоби Гелър. Агентът взе слушалката, младото му лице се озари от усмивка.
— Добре — каза в слушалката. — Донесете го час по-скоро. — Затвори: — Някой е снимал с камера престрелката в театъра!
— Заснели ли са Гробокопача? — попита въодушевено Кейдж.
— Още не знаят какво точно са заснели. Изглежда, качеството е лошо. Искам веднага да започна да го анализирам. Отивате ли в Грейвсенд?
Паркър погледна часовника си:
— Да.
До следващия удар оставаха два часа и половина.
Гелър се обърна към Лукас:
— С ПКП ли?
— Да. Поръчай един.
Подвижен команден пункт, спомни си Паркър. Микробус, оборудван с модерна апаратура за свръзка и следене. Беше работил няколко пъти в такива, анализирайки документи на местопрестъплението.
— Ще ги накарам да инсталират видеоанализатор и ще ви пусна записа. Къде ще бъдете?
— Там — отвърнаха едновременно Паркър и Лукас.
И посочиха един празен парцел до гробището.
— Наоколо няма много жилищни сгради — отбеляза Кейдж.
— Да, но има магазини и ресторанти — отвърна Паркър.
Лукас го погледна и кимна:
— Първо ще проверим тези заведения. Там имат най-чести контакти с жителите на квартала. Тоби, взимай Си Пи и Харди и идвайте в микробуса.
Агентът я погледна колебливо:
— Харди ли? Наистина ли се налага да идва?
Паркър се чудеше същото. Харди изглеждаше симпатичен човек и добър полицай. Това разследване обаче явно беше над възможностите му, което означаваше, че може да пострада или да навреди на някой друг.
— Ако не дойде, полицията ще ни изпрати друг — отвърна Лукас. — С него поне се разбираме. Явно няма нищо против само да седи и да гледа.
— Политически интрижки — промърмори Кейдж.
Докато Гелър си слагаше якето, Лукас добави:
— А онзи психолог? Ако още не е дошъл, изпрати някого да го докара в Грейвсенд.
— Дадено.
Гелър забърза към асансьора, където, както сам бе предрекъл, го претърсиха от глава до пети.
Лукас загледа плана на Грейвсенд:
— Толкова е голям.
— Хрумна ми нещо — обади се Паркър. Спомни си какво бе научил от бележката на изнудвача. — Предположихме, че е прекарвал много време пред компютъра, помните ли?
— Да.
— Да поискаме списък на всички в Грейвсенд, които са се абонирали за Интернет.
— Сигурно са хиляди — възрази Кейдж.
Лукас обаче отбеляза:
— Не, съмнявам се. Това е един от най-бедните квартали. Последното, за което хората ще харчат пари, са компютрите.
— Вярно е. Добре, ще поискам списъка от Комтех.
— Въпреки това ни остава прекалено много работа — промърмори Лукас.
— Имам още някоя и друга идея — успокои я Паркър и се запъти към асансьора, където намусените пазачи го претърсиха прилежно като съмнителен клиент в супермаркет.
Кенеди обикаляше бавно в кръг по тъмнозеления килим в кабинета.
Джефрис прибра телефона си, по който бе говорил допреди малко.
— Слейд има няколко идеи, но нищо няма да стане бързо.
Кенеди махна към радиото:
— Много бяха бързи, когато съобщаваха, че си клатя краката, докато някой стреля по мирните граждани. Бързи бяха, когато съобщиха, че съм спрял назначаването на нови кадри в полицията, за да си осигуря допълнителни средства за „Проект за бъдещето“, За Бога, медиите искат да ме изкарат съучастник.
Кенеди току-що се беше върнал от няколко посещения при жертвите на Гробокопача и техни роднини в три болници. Изглеждаше обаче, че никой не се интересува от действията му. Всички искаха да знаят защо не полага по-големи усилия за залавяне на убиеца.
— Защо не сте в главната квартира на ФБР? — бе попитала злобно една жена.
„Защото не са ме поканили, по дяволите!“ — помисли си Кенеди, въпреки че отговорът му бе доста по-умерен:
— Оставям специалистите да си вършат работата.
— Ама те не си я вършат. Нито пък вие.
Дясната ръка на жената бе ампутирана.
— Слейд ще измисли нещо — успокояваше го сега Джефрис.
— Прекалено малко и прекалено късно. Пък и този човек е прекалено красив. Красиви хора… Никога не им се доверявам.
Кенеди осъзна колко параноично звучат думите му и се изсмя сам на себе си. Джефрис също се засмя.
— Побърквам ли се, Уенди? — попита кметът.
— Тъй вярно, сър. Мой дълг е да ви кажа, че дъската ви започва да хлопа.