По-справедливо ли беше да изживее жалкия си живот докрай? Или беше по-добре да умре веднага, бързо, преди болката и разочарованията да изсмучат силите му?
В този момент обаче Чизман забеляза, че вратата на микробуса се отваря и няколко души изскачат навън. Онази жена — Лукас — се появи малко след тях.
Затичаха се.
Чизман хвърли няколко банкноти на бара и стана.
— Хей, не искаш ли да чуеш за камиона ми?
Без да пророни дума, едрият мъж се отдалечи бързо към вратата, блъсна я и се втурна след агентите през пустеещите парцели на Грейвсенд.
18.
18.35
Докато екипът се срещне с Джери Бейкър, двама агенти вече бяха открили скривалището.
Беше олющена двуетажна къща през два входа от една скоро съборена стара постройка. Всичко наоколо бе в глина и раздробени тухли.
— Показах на едно семейство от другата страна на улицата снимката на изнудвача — обясни Бейкър. — През последните няколко седмици го виждали три-четири пъти. Все гледал в земята и бързал. Никога не спирал, не разговарял с никого.
Около сградата се бяха разположили двайсетина агенти и полицаи.
— Кой е неговият апартамент?
— Долният. Изглежда празен. Горния етаж вече го проверихме.
— Говорихте ли със собственика? Каза ли ви името? — попита Паркър.
— От фирмата по поддръжката научих, че наемателят се казвал Гилбърт Джоунс — обади се един агент.
По дяволите… Пак това фалшиво име.
— Номерът на социалната му осигуровка е на името на човек, починал преди пет години — продължи агентът. — Престъпникът се е абонирал за Интернет под същото име, Гилбърт Джоунс, с дебитна карта на това име. Според банковите документи това е постоянният му адрес. Всичко е фалшиво.
— Ще влизаме ли? — попита Бейкър.
Кейдж погледна Лукас:
— Чувствайте се поканени.
Бейкър се посъветва с Тоби Гелър, който наблюдаваше монитора на лаптопа си. Към апартамента на долния етаж бяха насочени няколко сензора.
— Студено като мъртва риба — докладва Тоби. — Сензорите за инфрачервено излъчване не показват нищо, а единствените звуци, които регистрирам, са от радиатор и компресора на хладилника. Вероятността да е чисто е десет към едно, но ако искате да сте сигурни, трябва да проверите по-внимателно за топлинно излъчване. Някои лоши момчета се крият доста добре.
— Запомнете, Гробокопача сам си сменя уплътнението на заглушителя, значи знае какво прави — предупреди Лукас.
Бейкър кимна, след това си сложи бронираната жилетка и каската и извика още петима агенти:
— Внезапно нападение. Прекъсваме захранването и влизаме едновременно през главния вход и през прозореца на спалнята. Имате пълна свобода да неутрализирате при най-малкия риск. Аз влизам пръв през вратата. Въпроси?
Нямаше въпроси. Агентите бързо заеха позиции.
Паркър се отдръпна. Маргарет Лукас стоеше с профил към него и наблюдаваше внимателно къщата. Изведнъж се обърна и забеляза, че я гледа. Хвърли му хладен поглед.
Да върви по дяволите, помисли си Паркър. Още ѝ се сърдеше за скандала, който му бе вдигнала заради пистолета. Беше напълно ненужно да му се кара.
Лампите в къщата изгаснаха и веднага след това проехтя гърмеж — от 12-калибровото миниоръдие „Шок-лок“, с което агентите взривиха предната врата, фенерите, закрепени на дулата на автоматите им, започнаха да проблясват от вътрешността на апартамента.
Паркър очакваше всеки момент да чуе викове: „Не мърдай, на земята, федерални агенти…!“. Но нищо не наруши тишината. След няколко минути Джери Бейкър излезе и свали каската си:
— Чисто е.
Лампите в къщата отново светнаха.
— Сега проверяваме за бомби. Изчакайте още няколко минути.
Накрая един агент извика отвътре:
— Обектът е обезопасен.
Паркър се втурна напред и отправи гореща молитва към небето: „Моля те, Господи, нека този път намерим нещо — някоя следова улика, отпечатък, бележка с описание на следващата цел. Или поне нещо, което да ни насочи към родното място на престъпника, така че да проверим в общинските архиви и да открием Сълзата на дявола над буквите i и j… Нека свършим тази непосилна задача и да се върнем при семействата си.“
Кейдж влезе пръв. Паркър и Лукас го последваха, рамо до рамо. Мълчаливо.
В апартамента бе студено. Лампите светеха ярко. Мястото беше потискащо. Боядисано бе с бледозелена блажна боя. Подът бе кафяв, но по-голямата част от боята се беше олющила. Четирите стаи бяха почти празни. Във всекидневната имаше компютър, бюро, вехто кресло, няколко маси.