Выбрать главу

— Ти какво предлагаш? — тросна се тя.

— Нека агентите останат цивилни, но гостите да се приберат. Остави служителите вътре, ако се налага, но премести всички останали.

— Можем да изпратим най-много петдесет-шейсет агенти в хотела — изтъкна тя. — Когато Гробокопача влезе във фоайето, ще очаква да види петстотин души. Ако са по-малко, веднага ще избяга. И ще отиде да стреля другаде.

— За Бога, Маргарет, поне изведете децата — промълви Харди.

Лукас замълча, втренчи се в бележката.

— Моля те — настоя детективът.

Тя го погледна в очите:

— Не. Ако опитаме да евакуираме когото и да било, мълвата веднага ще плъзне и ще настане паника.

— Значи ще се надяваш на късмета, така ли?

Тя погледна бележката.

„Краят е нощ…“

Сякаш ѝ се надсмиваше.

— Не — отсече. — Ще го хванем. Така ще стане. — Погледна Евънс: — Докторе, вие оставате. — После се обърна към Харди: — Ти ще поддържаш свръзката.

Той изпухтя сърдито.

— Хайде — обърна се Лукас към Кейдж. — Трябва да мина през кабинета си.

— За какво? — попита той и кимна към празния кобур на газена ѝ: — За нови боеприпаси ли?

— Не, за да си взема празничната рокля. Нали трябва да се слеем с тълпата.

* * *

— Измислил е нещо добро за нас.

Ръкавите на изработената по поръчка риза на Уендъл Джефрис бяха навити до лактите, откривайки здравите му черни ръце.

Има предвид Слейд Филипс, даде си сметка Кенеди.

Бяха в кабинета. Кметът току-що бе участвал в поредната смущаваща пресконференция. Присъстваха само десетина журналисти, а и те, дори по време на изказванията му, говореха по мобилни телефони и проверяваха пейджъри с надеждата да получат повече сведения от по-добри източници. Как да ги упрекнеш? За Бога, той нямаше какво да им каже. Можеше само да им съобщи за състоянието на някои от жертвите, които бе посетил в болницата.

— В девет ще излезе със специален репортаж — съобщи му Джефрис.

— Какво ще говори?

— Не ми каза. Смята, че би било неетично.

Кенеди се протегна на дивана — имитация на антикварна мебел, закупена от предшественика му. Облегалките за ръцете само дето не се бяха откъртили. Бе вдигнал крака върху една евтина възглавница; под единия крак на дивана беше пъхнат нагънат вестник, за да не се клати.

Кенеди погледна месинговия часовник:

„Скъпи господин кмете, благодарим ви много, че дойдохте да разговаряте с нас днес. За нас беше голяма чест да ви слушаме. Вие сте много добър с нас, децата и учениците, и искаме да ви посветим този подарък, който се надяваме да харесате…“

Голямата стрелка отбеляза още една минута. След един час, помисли си той, колко още щяха да са мъртви?

Телефонът иззвъня. Кенеди го погледна равнодушно и остави Джефрис да вдигне.

— Ало?

Мълчание.

— Да. Изчакайте. — Чернокожият подаде слушалката на Кенеди: — Ето нещо интересно.

Кметът взе слушалката:

— Да?

— Кмет Кенеди?

— Същият.

— Лен Харди се обажда.

— Детектив Харди?

— Да. Някой… някой друг слуша ли?

— Не. Това е личната ми линия.

Детективът се подвоуми, после каза:

— Мислех си… Мислех си за разговора ни.

Кенеди свали краката си от възглавницата.

— Продължавай, синко. Къде си?

— На Девета улица. В щабквартирата на ФБР.

Последва мълчание.

— Смело — подкани го кметът.

— Не мога да стоя повече със скръстени ръце. Трябва да направя нещо. Мисля, че тя греши.

— Лукас ли?

— Откриха къде ще е следващият удар. На Гробокопача, убиеца.

— Така ли? — Кенеди стисна силно слушалката. Направи знак на Джефрис да му даде лист и химикалка. — Къде?

— В „Риц-Карлтън“.

— Кой от двата?

— Не са много сигурни. Вероятно в Пентагон Сити… Но, господин кмете, тя не иска да ги евакуира.

— Какво?

— Лукас не иска да евакуира хората от хотела. Тя…

— Чакай. Знаят къде ще е ударът, а тя няма да съобщи на никого, така ли?

— Не, ще използва гостите като примамка. Няма как иначе да го нарека. Та, замислих се над думите ви. Реших, че трябва да ви се обадя.

— Постъпихте правилно, полицай.

— Надявам се, наистина се надявам. Не мога да говоря повече, господин кмете. Просто трябваше да ви го съобщя.

— Благодаря.

Кенеди затвори и стана от дивана.

— Какво ти каза? — попита Джефрис.

— Знаем коя е следващата цел. „Риц“. Обади се на Реджи, искам колата веднага. И полицейски ескорт.