Кенеди погледна отвисоко Лукас. Беше с глава над нея.
— Трябва да изведете гостите на хотела — заяви той. — Да ги евакуирате. Когато убиецът се появи, оставете ме да говоря с него.
Лукас се направи, че не го е чула, и се обърна към Си Пи:
— Някой от тях успя ли вече да влезе в хотела?
— Не, спряхме ги.
— Евакуирайте ги! Изведете ги! — не млъкваше Кенеди.
— Не можем да го направим. Гробокопача ще разбере, че нещо не е наред.
— Е, тогава поне ги пратете по стаите им.
— Помислете малко, кмете. Повечето от тях не са отседнали в хотела. Те са местни жители, дошли за приемите и официалните вечери.
Лукас погледна към главния вход на хотела и улицата отпред. Нямаше много хора — магазините бяха затворени за празниците.
— Може да се появи всяка минута — прошепна гневно тя.
— Налага се да ви помоля да напуснете.
Помисли дали да не добави „сър“, но не го направи.
— Тогава ще се наложи да се обърна към по-висша инстанция. Кой ви е началник?
— Аз — обади се Кейдж. Изгледа студено кмета. — Тук нямате никакви правомощия.
— Кажете тогава кой е вашият началник.
— Някой, с когото няма да ви е много приятно да разговаряте, повярвайте ми.
— Оставете аз да преценя.
— Не — отсече Лукас; погледна часовника си. — Гробокопача може да влезе в сградата всеки момент. Нямам време да се разправям с вас. Заповядвам вие и хората ви да напуснете веднага!
Кенеди погледна помощника си… как се казваше? Май беше Джефрис. Един репортер снимаше целия разговор.
— Няма да позволя на ФБР да рискува живота на всички тези хора. Ще…
— Агент Ардъл, арестувайте кмета.
— Не можете да го арестувате — възрази Джефрис.
— Напротив, може — сряза го гневно Кейдж; раменете му направо затанцуваха. — И вас може да арестува.
— Разкарай го — нареди Лукас.
— В ареста ли?
Лукас се замисли:
— Не. Само остани с него и го дръж далеч от нас, докато не свърши операцията.
— Ще извикам адвоката си и…
Гневът я заслепи. Тя го погледна в очите и насочи пръст към гърдите му:
— Кмете, това е моя операция и вие ми пречите. Ще ви оставя да си тръгнете в компанията на агент Ардъл или, Бог ми е свидетел, ще ви изпратя в ареста. От вас зависи.
Последва мълчание. Лукас отмести очи от кмета, заоглежда внимателно паркинга, тротоарите, тъмните ъгли. Някаква следа от някой, който може да бъде Гробокопача.
— Добре — склони Кенеди. Кимна към хотела: — Но ако тази вечер се пролее кръв, на вас ще ви тежи на съвестта.
— Такава ми е работата — отвърна тя; спомни си, че същото бе казала и на Кинкейд. — Хайде, Си Пи.
Агентът придружи кмета до лимузината му. Джефрис загледа злобно Лукас, но тя му обърна гръб и двамата с Кейдж се върнаха в хотела.
— По дяволите! — изруга Кейдж.
— Не, мисля, че всичко е наред. Не вярвам Гробокопача да е забелязал нещо.
— Не това имах предвид. Помисли само: щом Кенеди знае, че сме тук, значи информацията е изтекла отнякъде. Кой, по дяволите, мислиш, че се е разприказвал?
— О, много добре знам кой е.
Тя извади телефона си и набра.
— Детектив — изсъска Лукас; с мъка сдържаше гнева си, — знаеш, че информацията за тактическите операции е строго секретна. Би ли ми изтъкнал основателна причина да не те изправя на съд за това, което си направил?
Тя очакваше Лен Харди да отрича или поне да измисли някакво тъпо оправдание, че е сгрешил или че са го подмамили, но за нейна изненада той отвърна рязко:
— Правѝ каквото щеш, но Кенеди искаше възможност да преговаря с престъпника и аз му я дадох.
— Защо?
— Защото ти си готова да жертваш живота на… колко — десет души? Двайсет?
— Ако така ще спра убиеца — да!
— Кенеди каза, че ще преговаря с него. Ще го убеди да вземе парите. Той…
— Знаеш ли, че се появи с някакъв скапан телевизионен екип?
— Какво? — заекна Харди.
— Телевизионен екип. Всичко е било театър за пред медиите. Ако Гробокопача беше видял прожекторите и униформените полицаи… просто щеше да си тръгне и да намери друга мишена.
— Той твърдеше, че искал да говори с него. Не предполагах, че ще го използва да си вдига имиджа.
— Е, точно за това искаше да го използва.
— Гробокопача…
— Не мисля, че е видял нещо.
Последва кратко мълчание. Харди въздъхна:
— Съжалявам, Маргарет. Просто исках да направя нещо. Не исках да загиват повече хора. Съжалявам.
Лукас стисна по-силно апарата. Знаеше, че трябва да го изгони, да го изрита от екипа. Вероятно да докладва и пред Полицейската дисциплинарна комисия. Представи си обаче как младият мъж се връща унил в дома си, дом, тих като онзи, в който се бе прибирала всяка вечер през годината след смъртта на Том и Джоуи — тишина, от която болеше, сякаш любимият ти е ударил плесница. Той щеше да прекара нощта сам, съкрушен от тъга по Ема — любимата жена на границата между живота и смъртта.