Хвърли поглед в кухнята; Стефи примигна изненадано. Отново резките му действия разтревожиха едно от децата. Нямаше обаче време да я успокоява.
С ръка в джоба той погледна през стъклото на вратата и видя един агент на ФБР, когото помнеше отпреди няколко часа. Отдъхна си, опря глава в касата. Пое си дълбоко въздух, за да се успокои, и отвори вратата с трепереща ръка. На стълбите се появи втори агент. Паркър си спомни обещанието на Лукас да изпрати двама души да го пазят.
— Агент Кинкейд?
Той кимна. Погледна през рамо, за да се увери, че Стефи не може да ги чуе.
— Маргарет Лукас ни изпрати да пазим семейството ви.
— Благодаря. Само спрете колата колкото може по-далеч. Не искам да тревожа децата.
— Разбира се, сър.
Той погледна часовника си. Отдъхна си. Ако Гробокопача бе нанесъл поредния си удар, Кейдж и Лукас щяха да се обадят. Може би вече бяха хванали мръсника.
— Убиецът от метрото? — попита той. — Гробокопача. Хванаха ли го?
Погледите, които си размениха двамата агенти, го накараха да потрепери.
О, не…
— Ами, сър…
Телефонът в къщата зазвъня. Госпожа Кавано вдигна.
— Убиецът се качил на една увеселителна яхта край брега на Потомак. Убил единайсет, ранил повече от двайсет. Мислех, че знаете.
О, Господи, не…
Започна да му се повдига.
„Аз тук чета книжки на децата, докато хората загиват.“
„Да живееш на улица «Сезам»“…
— Агент Лукас? Добре ли е? А агент Кейдж?
— Да, сър. Изобщо не са били близо до яхтата. Открили някаква улика, която сочела към „Риц“, затова решили, че Гробокопача ще нанесе удара си по някой от хотелите на веригата. Допуснали обаче грешка. Яхтата се казва „Рици лейди“. Лош късмет, нали?
— Охраната стреляла — добави другият агент — и това изплашило убиеца. Така че можеше да бъде и по-зле. Не успели обаче да го улучат, поне така мислят.
„Лош късмет…“
Не, това не е никакъв късмет. Когато не успееш да разрешиш някоя загадка, това не е заради лошия късмет.
„Три сокола…“
Той чу гласа на г-жа Кавано:
— Господин Кинкейд?
Погледна в стаята.
„Единайсет убити…“
— Търсят ви по телефона.
Паркър влезе в кухнята и взе слушалката. Очакваше да чуе Кейдж или Лукас.
Мекият баритон с приятен тембър обаче не му беше познат:
— Господин Кинкейд?
— Да? Кой е?
— Казвам се Слейд Филипс, от „ВПЛТ Нюз“. Господин Кинкейд, правим специално предаване за убийствата в навечерието на Нова година. Според източник, пожелал да остане анонимен, вие сте играли ключова роля в разследването и вероятно сте отговорен за изпращането на силите на ФБР по грешна следа в хотел „Риц-Карлтън“, докато убиецът е бил избрал друга мишена. Ще се включим в ефир в девет. Искаме да ви дадем възможност да споделите вашата гледна точка. Имате ли нещо да кажете?
Паркър си пое рязко въздух. Стори му се, че сърцето му спира за момент.
Това беше… Джоан щеше да разбере. Всички щяха да изберат.
— Господин Кинкейд?
— Няма какво да кажа.
Той затвори, но не уцели вилката. Телефонът падна с трясък на пода.
Гробокопача се връща в уютната си стая.
Мисли си за яхтата — където се развъртя като… щрак… като между червени и жълти листа и стреля с автомата си, и стреля, и стреля, и стреля…
Гледаше как хората падат и крещят, и бягат. Такива неща.
Не беше като в театъра. Не, не, този път улучи много. Това ще хареса на човека, който му казва какво да прави.
Гробокопача заключва вратата на стаята и първото, което прави, е да отиде при дивана и да погледне Тай. Момчето още спи. Одеялото е паднало и Гробокопача отново го завива.
Гробокопача включва телевизора и вижда кадри от „Рици лейди“. Отново вижда мъжа, когото познава… щрак… кмета. Кмета Кенеди. Той стои пред яхтата. Облечен е в хубав костюм, с хубава вратовръзка, странно е, че носи такива хубави дрехи при толкова жълти чували с трупове зад гърба му. Говори пред микрофона, но Гробокопача не чува какво казва, защото е изключил звука на телевизора, за да не събуди Тай.
Той продължава да гледа известно време, но по телевизията не показват никакви реклами. Той е разочарован и изгася апарата.
Мисли си: „Лека нощ, кмете.“
Започва да опакова нещата си, без да бърза.
Мотелите са хубави, мотелите са забавни.
Идват да ти чистят стаята всеки ден, взимат ти мръсните кърпи и ти носят чисти. Дори Памела не го правеше. Тя умееше да гледа цветя и да прави разни неща в леглото. Такива… щрак, щрак… неща.