Сега щяха да го лишат от собствените му деца.
„Краят на света…“
Представяше си какъв кошмар щеше да настане, ако Джоан успее да получи дори само частични родителски права върху децата. Скоро щеше да ѝ писне да се прави на майка. Ако не наеме детегледачка, щеше да ги оставя сами. Щеше да им се кара. Щеше да се наложи сами да си търсят какво да ядат, сами да си перат дрехите. Той бе отчаян.
Защо изобщо се беше замислил върху молбата на Кейдж?
На близката маса бе поставен малък телевизор. Паркър го включи. Рекламите свършиха и на екрана се появиха усмихнатите лица на новинарския екип на ВЛПТ.
— Къде е Кейдж? — попита гневно Паркър.
— Не знам — отвърна Лукас. — Сигурно някъде на горния етаж.
Не можеше ли да се преместят в друг щат? — мислеше отчаяно той. Не, Джоан нямаше да се откаже и съдът във Вирджиния пак щеше да упражни правомощията си.
На екрана онзи мръсник Филипс вдигна очи от купчина листове и погледна камерата с престорена загриженост.
— Добър вечер. Аз съм Слейд Филипс… Единайсет души бяха убити и двайсет и деветима — ранени, преди час в третото от серията нападения на престъпника, тероризиращ тази вечер Вашингтон. Ще представим специален репортаж с извънредни интервюта с близки на жертвите и с представители на полицията. Освен това ВЛПТ разполага с уникален запис от последното местопрестъпление, от яхтата, закотвена край брега на Потомак.
Паркър стисна юмруци.
— ВЛПТ научи също така, че полицията и агентите на ФБР са били изпратени по погрешка в един хотел, където се е смятало, че ще бъде следващият удар на убиеца. В резултат на това в близост до яхтата са останали прекалено малко служители на реда, за да реагират по съответен начин на нападението. Не се знае със сигурност кой е виновен за този провал, но информирани източници ни… ни докладваха…
Гласът на Филипс заглъхна. Той извъртя глава, вероятно за да чуе някого в малкия микрофон в ухото си. Погледна вдясно от камерата и леко се намръщи. Последва кратка пауза, след което явно се примири с това, което му бяха казали, и, издекламира:
— Информирани източници ни съобщиха, че кметът на федералния окръг Колумбия Джералд Д. Кенеди е бил задържан от федералните власти, вероятно във връзка с несполучливата операция… Сега от мястото на последния удар предава Черил Вандовър. Черил, бихте ли ни казали…
Кейдж влезе в лабораторията и изключи телевизора. Паркър затвори очи.
— Господи — промълви.
— Съжалявам, Паркър. Стават гафове. Аз обаче ти бях обещал нещо и държа на думата си. И друго — никога не ме питай как съм постигнал това. Определено няма да ти хареса. И така, имаме още един шанс. Да пипнем този негодник. И този път — без провали!
Лимузината спря пред кметството плавно като яхта в тиха вода.
Сравнението никак не харесваше на кмета, но нямаше как да не го направи. Тъкмо се връщаше от брега на Потомак, където бе утешавал оцелелите и беше огледал разрушенията, причинени от Гробокопача.
Високата му, стройна жена, Клер, седеше до него. Бяха удивени как куршумите са раздробили палубите, стените на каютите и масите. Можеше само да гадае какво са причинили на телата на жертвите.
Той се наведе и изключи телевизора.
— Как може? — прошепна Клер, имайки предвид намека на Филипс за мистериозната връзка на Кенеди с убийствата на яхтата.
Уендъл Джефрис се наведе и подпря лъскавата си глава с ръце:
— Филипс… вече му платих. Аз…
Кенеди му даде знак да мълчи. Очевидно помощникът му бе забравил за огромния, плешив федерален агент на предната седалка. Подкупването на журналисти без съмнение се преследваше по някой федерален закон.
Да, Джефрис бе платил на Слейд Филипс двайсет и петте хиляди долара. И не, никога нямаше да си ги получат обратно.
— Каквото и да стане — каза Кенеди на жена си и помощника си, — няма да назнача Филипс за прессекретар.
Каза го, както винаги, със съвършено сериозен тон и на двамата им бе нужно известно време, за да осъзнаят, че се шегува. Клер се засмя. Джефрис продължаваше да гледа като ударен с мокър парцал.
Смешното беше, че Кенеди вече никога нямаше да има прессекретар. Бившите политици не се нуждаят от такъв сътрудник. Идеше му да закрещи.
— Какво ще правим сега? — попита Клер.
— Ще пийнем по нещо и ще отидем на тържеството на Съюза на учителите афроамериканци. Кой знае? Гробокопача все пак може да се появи и да поиска парите. Все още има шанс да се срещнем лице в лице.
Клер поклати глава: