— След случилото се на яхтата? Не можеш да му се довериш. Ще те убие.
„Надали може да ме усмърти толкова, колкото медиите тази вечер“ — помисли си Кенеди.
Клер напръска твърдата си коса с парфюм от едно шишенце. Кенеди обожаваше тази миризма. Действаше му успокоително. Жизнената петдесет и девет годишна жена с остър поглед бе негов главен съветник още от първите му стъпки в политиката преди години.
— Много ли зле ще ти се отрази това? — попита тя.
— По най-лошия възможен начин.
Клер кимна и постави ръка върху крака на съпруга си. Помълчаха известно време.
Той кимна към минибара и попита ненадейно:
— Има ли тук някакво шампанско?
— Шампанско ли?
— Ами да. Да започнем с празнуването на позорното ми падение още сега.
— Едно време искаше да преподаваш — отбеляза тя. Намигна му и добави: — Професор Кенеди.
— И ти също, професор Кенеди. Ще поискаме съседни зали в „Уилям и Мери“.
Тя се усмихна и отвори минибара на лимузината.
На Джери Кенеди обаче изобщо не му беше до смях. Преподавателската практика щеше да е провал. Високоплатена работа в адвокатска кантора на Дюпон Съркъл щеше да е провал. Кенеди чувстваше, че смисълът на живота му е да довърши тази битка докрай. Да превърне това парче блатиста земя в по-добро място за малчуганите, родени тук. А това можеше да стане с осъществяването на „Проект за бъдещето“. Сега всичките му надежди рухнаха. Той погледна жена си. Тя се смееше.
Посочи минибара:
— „Гало“ и „Будвайзер“.
Какво друго да има във Вашингтон?
Кенеди отвори вратата и излезе на хладния нощен въздух.
Автоматите най-после са заредени.
Изолацията на използвания заглушител е сменена, на втория автомат е монтиран друг.
Гробокопача, в уютната си стая, проверява джоба си. Я да видим. Има един пистолет у себе си и още два в жабката на колата. И много, много патрони.
Гробокопача занася куфара си до колата. Човекът, който му казва какво да прави, го беше успокоил, че стаята е платена. Когато стане време да си ходи, просто си тръгва.
Той прибира купичките си за супа, чиниите и чашите в един кашон и го занася в тойотата на обикновения човек.
Гробокопача се връща в стаята, гледа слабичкия Тай няколко минути, отново се чуди къде… щрак… къде е Запад, после го загръща с одеялото. Занася детето, леко като кученце, до колата и го поставя на задната седалка.
Гробокопача сяда зад волана, но не запалва двигателя веднага. Обръща се, за да погледа още малко момчето. Завива краката му с одеялото. Момчето носи скъсани маратонки.
Спомня си нечий глас. Чий? На Памела ли? На Уилям ли? На човека, който му казва какво да прави, ли?
— Спи…
Чакай, чакай, чакай.
— Спи… Щрак, щрак.
Изведнъж няма никаква Памела, нито Рут с парче стъкло в гърлото, нито човек, който му казва какво да прави.
Има само Тай.
— Спи спокойно — казва Гробокопача на неподвижното момче.
Тези бяха думите, които искаше да му каже.
Не е сигурен какво точно означават, но въпреки това ги казва.
Той запалва двигателя. Дава мигач и включва фаровете, след това се вмъква между другите коли.
25.
22.05
Мястото на последния удар.
„… място, което ти показах — черн…“
Паркър Кинкейд стоеше с ръце на кръста пред черната дъска в лабораторията за анализ на документи. Взираше се главоблъсканицата пред себе си; „… място, което ти показах — черния…“
— Черния какво? — замисли се на глас доктор Евънс.
Кейдж вдигна рамене. Лукас говореше по телефона с криминолозите, участващи в огледа на „Рици лейди“. Затвори и съобщи на останалите от екипа, че както можеше да се очаква, уликите били съвсем малко. Бяха открили гилзи с някакви отпечатъци. Сега щели да ги вкарат в компютърната система за сравняване на отпечатъци и да изпратят резултатите по електронната поща. Други веществени доказателства не бяха открити. Свидетелите говореха за бял мъж на неопределена възраст с тъмно палто. Носел кафяв хартиен плик, в който вероятно бил автоматът. Бяха открили и някакви влакна. Криминолозите предполагаха, че са от плика, но и в това нямало нищо особено, което да ги насочи към източника.
Паркър се огледа:
— Къде е Харди?
Кейдж му разказа за инцидента в „Риц“.
Паркър кимна към Лукас:
— Изгони ли го?
— Не, но го направи на пух и прах — отговори Кейдж. — После му даде втори шанс. Сега е в библиотеката на долния етаж. Опитва да се реваншира.