Смъртно засегнат, Едуард се готвеше да избухне, но премисли и хвана непринудено рамото на Девлин, за да тръгнат заедно.
— Ела, Девлин! — заговори той, разтапящ се от любезност. — Отсреща виждам една дама, чиито прелести могат да се мерят с твоите…
Скръстила смирено ръце, Елиза видя как младият Хъксфорд се отдалечи. Девлин бе направил всичко възможно, за да затвърди мнението й, че е един недодялан сприхав глупак, самохвалко, перчещ се със своята мъжественост. Или с една дума: братовчед на Риланд Хъксфорд.
Без да губи време, Едуард побърза да предаде Девлин в ръцете на една млада привлекателна вдовица, преди да се върне при племенницата си. Смяташе, че най-умно би било да й намери работа някъде навън, преди нейното присъствие в залата да му излезе солено.
— Върви да заведеш Арабела до стаите й. Помогни й да се приготви за Риланд. Щом е готова, слез долу да ми кажеш. Аз ще имам грижата да доведат Риланд при булката, независимо какво ще бъде състоянието му. Трябва да се сложи край на тази разсипия тук, преди да са смъкнали и последната риза от гърба ми!
Той се пресегна и взе от подноса на изправения наблизо прислужник чаша бира и отпи голяма глътка. Имаше страшна нужда да пийне, за да се поуспокои.
Новата му заповед хвърли Елиза в смут. Тя знаеше наистина как е редно булката да приеме своя избраник, но все пак мислеше, че Арабела има нужда от съветите на някоя по-възрастна, омъжена жена. Какво можеше да каже на младоженката едно младо момиче като нея?
Елиза оглеждаше залата и спря поглед на младоженците. Арабела бе нежна и прелестна като цвете, висока и стройна. Имаше копринени кестеняви коси и светлосиви меланхолични очи. Беше плаха и колеблива, понякога изглеждаше така, като че няма гръбнак, за да се изправи срещу чуждата воля. Риланд, мургав исполин с широки гърди и тесен ханш, бе пълната противоположност. Добре сложен, чудесен на вид, той беше избухлив и арогантен. Намираше удоволствие в това да порази със своята надменност всеки, който му се изпречи и да го сплаши. Беше му дяволски забавно да се държи надуто, докато вземе страха на другия, а след това вече се отказваше от грубите обноски и се държеше отново като джентълмен.
Елиза добре помнеше своята първа среща с графа. Още преди идването си бе чувала за неговото големеене и самохвалство, но мислеше, че това са само злобни приказки. За първи път го видя, като влизаше във вътрешния двор, яхнал фризийския черен жребец на покойния маркиз. Бе го получил от Едуард като сватбен подарък. Още от първия момент Елиза почувства неприязън към надменния ездач. Видя с каква наслада правеше всичко, за да предизвика страх и ужас наоколо си. Избухваше в дебелашки смях, когато слугите уплашено се дърпаха и бягаха от пътя му.
Елиза бе застанала до стълбата на верандата, за да се порадва на великолепното благородно животно. Дори и не помисли, че се превръща в предизвикателство за графа, тъй като не побягна като другите ужасена, а си стоеше спокойно, гушнала малкото си коте. Спокойното й държане пресече смеховете на графа, развали му цялото удоволствие. Стори му се недостатъчно да плаши само слугите и слугините. Той заби шпори и подкара жребеца право към нея. Елиза още си спомняше какъв ужас изпита, като видя препускащия кон. Но от инат не мръдна от мястото си, просто не искаше да даде на този човек възможност отново да тържествува. Когато досами нея той дръпна рязко юздите и спря коня, Елиза хвърли срещу него котката, която се мяташе и дращеше в ръцете й. Котката заби нокти в ноздрата на коня, той изцвили, изправи се на задните си крака и хвърли ездача си. Изумен, Риланд загреба с ръце във въздуха, прелетя с развети дрехи и тупна по гръб на земята. В продължение на един мъчителен миг не можа да си поеме въздух, но бързо скочи, сипейки проклятия, разтреперан от гняв.
Пред лицето на тази нова заплаха Елиза понечи да се прибере в къщата. Но извън себе си от възмущение, че някакво момиче го е принудило да падне от коня, Риланд сърдито се втурна след нея. Тя чу тежките му стъпки зад себе си и едва има време да отскочи встрани. Риланд прелетя край нея, протегнал ръце, изгубил равновесие.
Преди да успее да се обърне, по шума от плискане на вода Елиза разбра какво е станало. Той се бе приземил с главата напред в малкото езеро. Като плюеше и пръхтеше, той бавно се изправи, предлагайки на прислугата неповторима гледка. Хората щяха да се издушат от опитите да сдържат смеха си. Мокрите пера на шапката му бяха провиснали върху гърбавия му нос, от големите му ръкавици течеше вода, вадички се стичаха и от обточената му с кожи наметка, а ботушите му за езда, най-голямата му гордост, сега бяха нагънати така, че чак краката му изглеждаха криви.