— Някой от корабите на Дрейк? — тя произнесе с ужас въпроса, понеже знаеше какво би означавало за Николаус един сблъсък с Дрейк. По неговите думи той далеч не е толкова богат като Хилърт и загубата на кораб и товар биха означавали голяма беда.
— Този дявол не се укроти — мърмореше Николаус. — Кой го знае къде е сега. Откакто тръгна с благословията на Елизабет е ограбил Испания. Като зъл демон препуска по моретата, от пристанищата на басните миналото лято, до карибските острови тая година. Сантяго! Еспаньола! Картахена! Всички капитулират под огромните му оръдия. Напълно ще разори Филип. А и всички, които търгуват с Испания. Горчива ирония на съдбата, че точно негови жертви трябва да станем.
— Ако разбере, че има британски поданик на борда, може и да ни пусне.
— Дрейк е алчен. Това не би го спряло.
Николаус даде нареждания да вдигнат още платна. Искаше му се да увеличи скоростта. Втори вик дойде отгоре. Двамата се обърнаха и видяха друг кораб пред тях. Концентрирани върху първия, те не бяха забелязали, колко близо е дошъл този. Докато се взираха, от отсрещната палуба се вдигнаха пушечни облачета, които вятърът разсея. Веднага след това пред кораба им се вдигна цял фонтан. Слава богу, разстоянието беше все още голямо, но предупреждението беше категорично. Завой! На Николаус не му оставаше нищо друго, освен да свие платна и да завие, тъй като нямаше оръдия и не би могъл да се съпротивлява срещу двама противници.
След известно време двата английски галеона с импозантните си мачти се изправиха до малкия кораб. По-големият от тях се приближи странично. От борда хвърлиха куки за да скъсят разстоянието.
Николаус чакаше с напрегнато лице, докато се чу глас отсреща.
Командирът на британския кораб, строен, красив мъж, който се представи като Ендрю Синклер, поздрави капитана почти приятелски, без да обръща внимание на мрачната му физиономия.
— Извинете, че ви спирам, капитане — каза той, — но тъй като идвам от Нидерландия, искам да зная дали вашият кораб е един от онези, които снабдяват испанските военни части в Парма. Ако това се отнася за вас, не ми остава друг избор, освен да пленя кораба ви. Лорд Лецистър не би одобрил вашето поведение и ще бъде недоволен ако не ви усмиря.
Николаус не беше настроен за такъв хумор:
— Изглежда ви е убягнало, че корабът ми сега е натоварен. Макар че подозрението ви е неоснователно, искате под незначителен предлог да си присвоите товара. Позволете да ви покажа какво караме.
Той каза няколко думи на моряците си и те ухилено се отдалечиха. Елиза усети изпитателния поглед на английския капитан върху себе си. Той се усмихна, когато тя смутено отвърна поглед от него.
Николаус присви очи, като забеляза интереса към нея. Макар че трябваше да отстъпи пред Максим, то той не би търпял този морски похотливец да я опипва с поглед.
Ендрю Синклер се изкашля и погледна нагоре към червения флаг с трите бели кули.
— От Хамбург ли идвате, капитане?
Николаус се изненада, че мъжът познава толкова добре флаговете на Ханзейските градове.
— Вие сте добър наблюдател.
— Да, често имаме работа с кораби на Ханзата — снизходително обясни Синклер. — С течение на времето се научих да различавам флаговете. От особен интерес за мен са обикновените бяло-червени флагове на Любек. Те влизат и излизат в испанските пристанища просто така. Щом не идвате от Холандия и целта ви не е Испания, накъде пътувате тогава?
— За Англия — сковано отговори Николаус. — И по-нататък.
Въпреки старанието си да концентрира вниманието си върху друг обект, погледът на Синклер отново се върна към Елиза. Красотата й изцяло го плени, така че той не искаше да напусне борда, без да се е запознал с нея, или поне да научи къде може да я види отново.
— А коя е дамата? Ваша повереница?
— Тя е поданица на Британската корона и е на път за дома.
Николаус не изпускаше Синклер из очи и се питаше какво ли зло ще им навлече неговото любопитство.
— Имам честта да я отведа там.
— Ах, така ли? — жадно изслуша той това обяснение.
— Бих се радвал, ако дамата ми бъде представена.
Николаус премисляше бързо какви биха били последствията, ако разкаже за връзката на Елиза с Максим. Тъй като в Англия се носеха постоянно слухове за осуетен заговор срещу кралицата, не можеше да се очаква милост спрямо долните предатели. И като се има предвид, че Елиза привлече вниманието на този тип, беше много възможно Синклер да използва всякакъв повод, за да я вземе под своя власт. Макар че се съмняваше, че името на баща е толкова известно, колкото на съпруга й, той го произнесе с особено наблягане: