Дългите й тънки пръсти, обкичени с безброй пръстени, потропваха неодобрително по покритите с дърворезба облегалки за ръцете.
— Този мерзавец. С голямо удоволствие бих чула какво ще каже той по този въпрос.
Елиза премълча за сватбата, тъй като беше известно, че кралицата с най-голяма острота реагира срещу благородници, решили да сключат брак без нейното изрично съгласие. Не беше ли изпратила Елизабет лейди Катрин Грей Сиймур в Тауър, тъй като се беше сгодила без кралската благословия и не трябваше ли младата майка да жертва живота си, тъй като кралицата не искаше да я помилва? Не беше ли Максим също осъден на смърт, и сега Елиза не се ли надяваше все още на пощада, на една искра на съчувствие от страна на кралицата, която би могла да отмени заповедта си? Да постави тази надежда на карта и да признае за женитбата, би било лудост. А ако Максим открие, че обича Арабела повече от нея, тогава тайното анулиране на брака би било по-лесно, ако кралицата не знае за него.
— Ваше Величество, в действителност моето отвличане беше една грешка, която допусна прислужникът на лорд Сиймур.
Елизабет удари върху облегалката на стола и избухна в смях:
— И смятате, че ще повярвам на това? Вие трябва да сте се отдали на този мъж, за да търсите сега така безразсъдно извинение за престъпленията му.
— Лорд Сиймур е представителен мъж, който се харесва на много жени. — каза Елиза убедено и кралицата кимна в знак на съгласие. Най-малкото би трябвало да оцени нейната искреност. — Моят вуйчо Едуард Стамфорд може да потвърди всичко. Той беше в салона, когато лорд Сиймур дойде и го обвини, че го е излъгал относно владенията си.
— Аз приех, протестите на маркиза — заговори кралицата, без да се съобразява с възраженията на Елиза. — Досега не са ми представени доказателства за неговата невинност. Напротив, Едуард Стамфорд многократно ми напомня за неговите престъпления.
— Едуард спечели много от това обвинение. В този момент не мога да кажа дали лорд Сиймур е жив или мъртъв. При това не зная, дали може да представи доказателства за своята невинност. Аз обаче във всеки случай съм убедена, че той е невинен.
Кралицата въздъхна:
— Ако е мъртъв, това завинаги ще се потули и името му ще бъде изтрито от съзнанието ми.
— Ваше Величество, надявам се, че е жив — каза Елиза едва чуто.
Почти незабележимите вежди на кралицата се повдигнаха високо над бледото й лице и за момент тя се обърна, устремила поглед към един златно извезан маншет, показвайки на Елиза благородния си профил:
— Както чух, вие сте дошли да молите за освобождаването на ханзейския капитан, чийто кораб беше конфискуван. Вярно ли е това?
— Да, Ваше Величество. — отвърна Елиза тихо, осъзнала неодобрението на владетелката.
— Как се получава така, че вие молите за пощада на ханзейския капитан, след като баща ви беше отвлечен именно от хора на Ханзата?
— Капитан фон Рейн се е застъпил за своите английски приятели и няма вина за никакви престъпления. Карл Хилърт беше този, който отвлече баща ми.
— Влюбена ли сте в този фон Рейн?
Елиза скръсти ръце и измърмори нещо с наведена глава:
— Не, Ваше Величество, той е само един приятел.
— Това означава, че фон Рейн е един от приятелите на лорд Сиймур… така ли?
Елиза се поколеба да отговори, усещайки проницателния поглед на кралицата. Тя имаше чувството, че Елизабет може да чете мисли и не се решаваше да я предизвика чрез някоя лъжа.
— Ваше Величество, вие знаете всичко — отвърна тя.
— Момиче, не ми хитрувай! — каза Елизабет несдържано и по този начин вся уплаха у Елиза. — Винаги съм се стремяла да зная всичко точно.
Разтреперана, Елиза замълча за известно време, изчаквайки да премине ядът на кралицата. Елизабет отново я огледа от главата до петите.
— Какво носите на врата си? — попита кралицата, посочвайки перлената огърлица.
Елиза се надяваше, че перлите не са предизвикали недоволството й.
— Тази огърлица е носила майка ми, когато като малко дете е била намерена от Стамфорд.
Елизабет кимна на Елиза да се приближи и когато момичето изпълни нареждането й, кралицата протегна ръка и хвана обсипания със скъпоценни камъни медальон, за да го разгледа отблизо. След това се обърна настрана и извика Бланш Пари. Едва когато тя застана до кралицата, Елиза забеляза, че старата дама е почти сляпа.