— Аз съм единственият, който носи отговорност за това — обясни Максим, без да се обръща.
— Много интересно — отвърна кралицата. — Госпожица Редбърн твърди, че са я отвлекли по погрешка.
Максим, който не обърна внимание на безмълвното предупреждение на Уолсигъм, разказа без страх какво се беше случило:
— Така беше наистина, Ваше Величество. Моето намерение беше да отвлека предишната си годеница, докато Риланд Хъксфорд ми разреши да се оженя за нея. Както знаете, аз бях сгоден за дъщерята на Едуард Стамфорд, преди Едуард да ме обвини в убийство. — Максим се страхуваше, че пак ще предизвика гнева на Елизабет, но Николаус беше от много години негов приятел и той поставяше на първо място сигурността му.
— Изпратих хората си, за да отвлекат Арабела, но на нейно място беше отвлечена Елиза Редбърн. — Той погледна Елизабет и продължи. — Няколко дни след това помолих сър Френсис да ми уреди аудиенция по този случай, за да изясня верността си към вас, и за да мога да получа шанс да ви докажа, че не съм предател, за какъвто ме смятат.
Елизабет стана бързо от креслото и с блеснали очи се запъти към него:
— Вие сте дошли, за да докажете своята невинност, докато през цялото това време сте били виновен заради отвличането?
— Смятах, че съм влюбен в Арабела, — отвърна Максим, осъзнал какво е настроението на кралицата, — но тъй като съм невинен относно престъплението, за което ме обвиняват, очаквам деня, в който вие отново ще ми дарите вашата милост и благосклонност. — Той се спря замислено. — Оттогава имах време да разсъждавам върху постъпките си и дойдох до заключението, че моето поведение се обърна срещу Едуард, тъй като той разпространи лъжите за мене.
— А това означава? — попита Елизабет нетърпеливо и отново стана от креслото.
— Това означава, че съм се лъгал, мислейки, че съм влюбен в Арабела.
— Колко глупаво от ваша страна! Вие не сте достоен за моята благосклонност — властно каза Елизабет. Показвайки с ръка към Елиза, тя продължи:
— Наредили сте да отвлекат това дете, а сте потулили името си…
— Прощавайте, Ваше Величество — подхвърли Елиза. — Ако лорд Сиймур не беше ме отвлякъл, може би днес вече нямаше да бъда между живите.
Очите на Елизабет се ококориха, когато тя погледна към Елиза. Кралицата не желаеше някой да я прекъсва, когато бе решила да потърси сметка от този човек:
— Обяснете защо!
— Аз имам роднини, които искат да се домогнат до съкровището на баща ми — поясни Елиза. — Успях да избягам от тях, но след това бяха подложена на безкрайни разпити и изтезания. Ако хората на лорд Сиймур не бяха ме отвлекли, то леля ми Касандра със сила щеше да ме накара да издам скривалището на бащиното ми съкровище.
— Едно злодеяние не може да оправдае друго — отвърна Елизабет. — Лорд Сиймур не направи опит да ви върне обратно вкъщи, или да възстанови честта ви.
— Напротив, Ваше Величество, точно това направи той — възрази Елиза с несигурен глас, знаейки добре, че ще постави на изпитание благосклонността на кралицата към нея. — Предложи ми закрилата на своето благородно име и отново постави живота си на карта заради мене. Аз във всеки случай съм щастлива, че слугите му ме объркаха и в моето отвличане виждам божията намеса.
— Пфу! Глупаво момиче, вие сте влюбена в този измамник и ще направите всичко възможно, за да го защитите — каза Елизабет. Веднага след това тя насочи вниманието си към Максим, докато през това време той гледаше момичето с нежен поглед. Подпряла ръце на креслото, Елизабет попита настойчиво:
— Бредбъри, какво означава за вас девойката?
Объркан, Максим погледна владетелката и потвърди онова, което Елиза беше казала:
— Ваше Величество, тя е моя годеница.
— Вие сте се сгодили без мое разрешение? — изръмжа кралицата. — Знаете ли какво заслужавате?
— Аз я обичам — потвърди отново той.
Уолсигъм отправи умолителен поглед към небето и в съзнанието си вече чуваше камбанения звън, известяващ смъртта на Максим.
— Любов! — каза Елизабет презрително. — Какво знаете вие за любовта? Сега молите една жена, а в следващия момент вече друга. По-добре ще е изобщо да не се сгодявате.
Уолсигъм с усилие прикри смеха си. Беше всеобщо известно, че Елизабет дълго време се е радвала на вниманието на някои кавалери от двора, които много са я харесвали. А през изминалите години тя беше хвърляла око на такива привлекателни мъже като Сиймур и сега не й беше приятно, че той се обвързва с брачни окови.