— Това, че аз поставих отново живота си на карта, за да ви служа, Ваше Величество, е достатъчно доказателство за любовта и уважението, които храня към вас — каза Максим решително, когато видя, че кралицата беше свела замислен поглед. — И ако жертвах живота си, за да бъде предпазена Елиза от тези, които искаха да й сторят зло, не доказва ли това моята преданост към нея?
— Вие ми служихте вярно — отчете Елизабет. — И представата, че сте станали предател, беше за мене много болезнена. — Тя въздъхна и се призна за победена. — Ще издам своя указ със задна дата, Бредбъри. Вие ще получите отново титлата и състоянието си. Идете си сега с моята благословия.
Елиза издаде радостен вик и би се хвърлила веднага на врата на Максим, но когато видя, че той се бави, разбра, че не всичко беше преодоляно. Смелостта на годеника й накара сърцето й да затупти, защото той остана да стои там, чакайки, докато кралицата изтощена стана от креслото си. Тя затвори очи и потърка слепоочията си.
— Е? Какво искате още? Не ви ли разреших достатъчно много? — попита тя, тъй като Максим не се канеше да си тръгва.
— Ваше Величество, какво ще стане с капитан фон Рейн? — каза той тихо.
Очите й за секунда заблестяха, след това обаче тя се успокои и изведнъж се засмя.
— Може би ви е известно, че аз защитавам славата си, вземайки мъдри решения. Вашата упоритост трябва да бъде възнаградена, Бредбъри. Помилвам вашия приятел, връщам му кораба и товара. А сега напуснете, уморена съм.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА
Останала без дъх, Елиза със смях го помоли да бъде по-внимателен, докато в галоп препускаха през безкрайните, добре поддържани тревни площи на Уайтхол. Достигнали до реката, те бяха посрещнати от Фич и Спенс, които не можеха да си намерят място от радост и облекчение след тяхното завръщане. Едва отскубнал се от поздравите им, Максим хвана Елиза за ръка и двамата затичаха по стълбите надолу към реката, където ги чакаше голяма лодка. Понесъл Елиза на ръце, той седна на носа на лодката върху пейка, покрита цялата с възглавници.
Веднага след това лодкарят и неговият помощник подкараха лодката към средата на реката, където опънаха широкото триъгълно платно. Скоро заплуваха бързо по течението.
Максим се отдаде на своите желания, които след прекрачването на кралските покои бяха подложени на жестоко изпитание. Това, че не бяха сами, не го притесняваше. Той искаше най-после да прегърне своята жена и да я нацелува до насита. С мъка той спазваше границите на приличието, когато сложи Елиза в скута си, при което очите на помощник-лодкаря щяха да изскочат от орбитите.
Елиза беше замаяна от целувките му и въздъхна:
— Когато влезе и поздрави, щях да получа разрив на сърцето, но само като си помисля колко съм копняла за тези вълнения.
Устата му пиеше от нейната:
— Щом не си при мен, ставам безпомощен като сакат. Мислех, че сърцето ми ще спре да тупти.
— Ако би могъл да чуеш ударите на моето, скъпи, тогава би разбрал как лудо бие то. — Елиза хвана ръката му, търсеща сърцето й и се засмя с блеснали очи. — По-късно, скъпи мой, — прошепна тя — когато сме сами.
Максим като че ли я изпиваше с поглед, лягайки бавно върху възглавниците, без да изпуска Елиза от ръцете си. С весел смях той свали шапката а и я остави настрана.
— Едуард може да напусне Бредбъри, но може и да остане — както вие желаете, мадам. Аз само искам да обитавам предишните си стаи.
— Максим, Едуард е на смъртно легло. Той е тук, в Лондон, в къщата на баща ми, за да бъде близо до своите лекари. Страхувам се, че дните му са преброени.
Максим сбърчи чело.
— Когато го видях за последен път, изглеждаше съвсем здрав. Какво се е случило?
— Заклевам ти се, че бракът с Касандра означава за всеки мъж гроб — предпазливо Елиза му разказа историята. — Преди много години сред слугите в бащината ми къща се носеше слухът, че Касандра е отровила майка ми, а след това и своя мъж Бардолф Редбърн. Като дете не проумявах това, а по-късно ги мислех за празни приказки. Сега съм убедена, че слуховете са били основателни. Освен това вярвам, че Касандра, още преди да се ожени за Едуард, е запланувала да го отрови. Ето защо го е накарала да подпише брачен договор, в които се казва, че след неговата смърт тя наследява цялото му състояние. Тъй като Едуард сам не може да чете много добре, винаги кара Арабела да му прочита документите, които трябва да подпише. Ще ми се да се съмнявам, че дъщеря му знае нещо за този ръкопис. Невероятно е Касандра да е получила подписа му, когато е бил психически здрав. Сигурно се е напил, в противен случай би накарал Арабела да му прочете документа.