Очите на Едуард като че ли щяха да изскочат от хлътналите им орбити, когато той започна да моли за разбиране:
— Аз го отблъснах от себе си, той се спъна и падна. Удари главата си в камината и остана да лежи там, потънал в кръв. Тогава чух вас, Сиймур, да идвате по коридора и се скрих навън в лоджията.
— Мъжът все още беше жив, когато аз коленичих до него, — обясни Максим. — Защо казвате, че сте отговорен за смъртта му?
— Ако не бяхме се сбили и ако не бях избягал, когато вие чухте, че съм в лоджията, той нямаше да бъде пронизан по-късно.
— Ако вие искате опрощение за едно убийство, Едуард, то бъдете, спокоен, грехът ви е опростен, вие сте невинен — успокои го Максим. — Вие ме оклеветихте, за да си измиете ръцете, но злината, която целяхте, се превърна в добрина. Една много по-мъдра ръка от вашата или моята така обърна събитията, че аз винаги ще бъда благодарен, дето нещата се подредиха точно така.
— Какво ще правите? — изпъшка Едуард.
— Кралицата възстанови титлата и именията ми. Утре се връщам в Бредбъри.
— Имайте предвид, че аз няма да живея още дълго, за да се порадвам на това — каза с мъка Едуард. Изведнъж той сбръчка лицето си и се запревива от болки. — Къде е моята прелестна Касандра? Защо не съм я виждал от няколко дни?
— Вуйчо Едуард, не знаеш ли какво ти е сторила тя? — Елиза нежно погали ръката му.
— Напротив, много добре зная! — Чичо й, разкъсван от болки, започна да се облива в пот. — Тя поставяше главата ми на меките си гърди, когато имах спазми. Тя облекчаваше болките ми и ми даваше едно добро лекарство за подсилване. Да, този сироп! — Той посочи с мършавата си ръка към едно малко тъмнозелено шишенце върху нощното шкафче. — Подай ми го, момиче!
Елиза повдигна шишенцето към светлината и се загледа в жълтеникавата течност. След това махна корковата запушалка, помириса го и отвратена запуши нос. Максим се приближи до нея, взе шишенцето от ръцете й и близна с пръст от течността. След това се наведе и се взря в бледото лице на Едуард, в жълтеникавия цвят на очите му, в сините кръгове под тях, в дланите и пръстите на ръцете му, придобили същия цвят.
— Едуард, съмнявам се, че знаете какво има в това шишенце. Кристалите, които правят течността толкова горчива, се съдържат в желязната руда. Има може би жени, които пият от това, за да стане кожата им блестяща и бяла, но то може да действа и смъртоносно.
— Моята мила Касандра никога не би… Тя се закле, че това е същото питие, което нейният първи мъж… — Едуард млъкна, когато си спомни за съдбата на нейния първи мъж, и зяпна от ужас. Несъзнателно той направи връзката. — Но защо?
Елиза отново погали нежно ръката на вуйчо си.
— Спомняш ли си дали в деня на сватбата ви си подписвал брачен договор?
Едуард сбърчи гъстите си вежди:
— Съвсем смътно си спомням, че поставих името си под брачното свидетелство, но нямаше никакъв брачен договор.
— Касандра твърди, че притежава такъв документ — откри му Елиза. — Тогава ти трябва да си го подписал несъзнателно.
— Какво би могло да пише в него? — попита той и се спомни за напиването си в деня на сватбата, от което изтрезня чак на следващия ден.
— Касандра е посочена там като твоя единствена наследница — отговори Елиза без заобикалки.
— По дяволите! Не е тя! — той хвана Елиза за ръката и се опита да стане от леглото. — В моето семейство аз няма да търпя такива измами!
Максим отново го подпря на възглавниците.
— Едуард, пазете се заради Арабела! Трябва да напишете ново завещание и да посочите нея като единствена наследница.
— Доведете ми нотариус — изплака Едуард. — Бързо! — След това намръщи чело. — Но като се замисля, нямам какво да завещая на своята дъщеря, след като вие сте получили обратно състоянието си. — Веждите му едва доловимо трепнаха. — Но за Арабела няма защо да се притеснявам. Тя притежава собствено състояние. Риланд й остави всичко, което имаше.
Максим и Елиза се оттеглиха в покоите си и след като залостиха здраво вратата, той я придърпа към себе си и започна да я целува с цялата жар на своя дълго сдържан копнеж. Той разпусна косите й и свали роклята и фустите й. Докато се събличаше бързо, погледът му жадно се плъзгаше по тялото й. Той се наслаждаваше на заоблените й гърди и на добре оформените й хълбоци, прозиращи под нощницата.
— Не я изгасяй — помоли той, когато Елиза посегна да духне свещта. — Искам да опресня спомените си.
— Толкова ли много си забравил? — попита го Елиза със съблазняващ поглед, докосвайки дантелата, покриваща рамото й.
Мъжът й леко се засмя: