В петък пристигна нареждане от кралицата Максим да се яви при нея. Една от придворните дами била намерена мъртва в подножието на дълга стълба. Нямаше свидетели на нещастния случай, но затова пък бяха открили следи от насилие върху шията й. Плачещи камериерки бяха издали тайната, че тяхната господарка, четиридесет и три годишна, през последните месеци многократно се е срещала тайно с един любовник.
Освен това съобщиха на Максим, че в затвора в Нюгейт Хилърт е станал жертва на нападение. Бил е намерен рано сутринта с прерязан гръклян. Никой не знаеше кой е убиецът, тъй като всички затворници стояха в една килия и се кълняха в своята невинност. Между тях имаше и такива, които за пари можеха да намушкат надзирателите. Шушукаше се обаче, че богат адвокат, чието име никой не знаеше, бил посетил в затвора един крадец, за да му съобщи, че е наследил свой богат чичо. Стана ясно, че завещаната сума е била изплатена скоро след убийството на Хилърт.
Елиза остана в Бредбъри, тъй като си мислеше, че Максим ще се върне скоро. През неговото отсъствие Ани беше за нея голяма утеха, тъй като между двете жени освен семейната връзка, се беше установило и сърдечно приятелство.
Николаус, Кенет и другите двама гости си тръгнаха няколко дни след Максим. Те напуснаха Бредбъри Хол с различни цели. Николаус и Джъстин се върнаха обратно на кораба, за да охраняват товаренето на новата стока, докато Кенет и Шербърн се отправиха към родните си места в покрайнините на Лондон. Преди раздяла те обещаха на Елиза да се отзоват на помощ веднага, щом тя има нужда от тях. С малко тъга тя махаше след тях, тъй като знаеше, че доста дълго време няма да види отново Николаус и Джъстин.
В тяхно отсъствие Елиза прекарваше много часове в градината заедно с Ани. Двете се смееха и приказваха, обменяха мисли или бърбореха празни приказки за времето и за други незначителни неща.
Беше в ранния следобед на четвъртия ден, откакто замина Максим. Елиза сложи градинската ножица в една кошница и отиде заедно с Ани в градината, за да изреже изсъхналите цветя и клони. След един час тя направи почивка, свали си шапката и ръкавиците и седна заедно със старата дама на чай в градината. Техният оживен разговор изведнъж беше смутен от тихо скимтене.
— Интересно, това прилича на куче — забеляза Елиза, поставяйки ръка на ухото си. — Какво може да търси тук това куче?
— Не зная, но ми се стори, че идва от градинката под езерцето. — Елиза стана и остави салфетката на масата. — Ще отида да погледна.
— Вземи ножицата със себе си — извика Ани. — Бедното животинче сигурно се е оплело в храстите.
С ножица в джоба на престилката си Елиза се промъкваше покрай причудливите форми на живия плет, опасващ градината. Изплашеното скимтене я насочи към една голяма поляна и когато се приближи към мястото, където бяха засадени храсти, стори й се, че кучето е в непосредствена близост.
Елиза тръгна по една дълга, тясна пътечка, покрита с шума, в края на която джафкаше и скимтеше едно малко кученце. Щом като я видя, животното понечи да изтича към нея, но беше задържано от каишка, вързана на шията му. Елиза се наведе, за да го освободи и забеляза, че каишката беше нарочно вързана за един клон близко до земята. Учудена, тя смръщи чело, тъй като не можеше да си представи по каква причина някой би вързал тук кучето.
— Ти винаги си обичала животните — чу внезапно глас зад себе си Елиза.
Уплашена, тя се обърна и се изправи…
— Форсуърт!
— Я виж, това не е ли братовчедката Елиза? — каза той подигравателно. — И толкова далеч от къщи! Мислех си, че твоят мъж би издигнал каменни стени, за да те опази.
Елиза не искаше да пилее ценно време в приказки, тъй като веднага й стана ясно в каква опасност се намира. Тя се обърна, готова да побегне, но се спъна в кучето, което скочи срещу нея.
Форсуърт веднага я достигна, сграбчи я за ръката и я изви. Той се озъби насреща й и я удари силно по бузата.
— Ти, гадино, няма да ми избягаш повече! — Елиза беше зашеметена от удара и мина известно време, докато се съвземе. Изпълнена с отвращение, тя го гледаше, изтривайки с ръка кръвта от устната си. Това не беше случайна среща. Форсуърт умишлено я беше примамил далеч от къщи. От покритите му с прах дрехи ставаше ясно, че той дълго е яздил дотук.
— Какво искаш от мен, Форсуърт? — попита Елиза студено.
Устата му се разтегна в самодоволна усмивка.
— Но Елиза, как може да забравяш така бързо? — попита я той с престорено учудване. — Искам да зная от теб само едно — къде е скрито съкровището?
— Колко пъти трябва да ти казвам? — каза тя, скърцайки със зъби. — Не зная къде е съкровището. Баща ми не ми е издал скривалището. Може би изобщо не съществува никакво съкровище.