— Значи отново същата игра. Ти и аз. Размяна на думи и хватки — въздъхна той. — Но този път няма да е така лесно за тебе. Аз не съм така снизходителен, както преди.
— Снизходителен? Разсмиваш ме! Ти, змия такава! Когато ти изпълзиш от гадното си гнездо, човек, трябва да бъде нащрек.
— Змия? — изпищя той. — Сега ще ти покажа! — Ръцете му се протегнаха към раменете й и той започна като побеснял да я удря. Кученцето уплашено се скри в храста. Елиза се отбраняваше, стараейки се да не загуби съзнание от жестоките удари. Тя усети кръв в устата си и стисна зъби, но разбра, че дълго няма да издържи на побоя. Отчаяно тя извади ножицата от джоба на престилката си и я заби в ръката, която я беше стиснала. С пронизителен вик Форсуърт отскочи назад. Той стисна ръката си, устремил обезумял поглед в ножицата, стърчаща от ризата му. Едно бавно уголемяващо се червено петно оцветяваше ленената материя. Най-накрая той хвана ножицата й я издърпа от плътта с нов болезнен вик.
Елиза знаеше, че само бързината може да я спаси и вече бягаше, повдигнала високо полите си, чувайки след себе си тежките стъпки на своя противник. Ако не беше наранен, той би я настигнал веднага. Тя зави, зад един ъгъл и изведнъж се озова пред една огромна, яка фигура, която препречваше пътя. С панически страж тя извика и удари заслепена мъжа, който я хвана и в този момент тя чу запъхтяното дишане на приближаващия се Форсуърт.
Елиза позна гласа и когато погледна на горе, видя над главата си лицето на Куентин.
— Какво става тук? — попита той, насочил поглед към кървящата й буза.
— Пусни я! — заповяда му Форсуърт сурово и го хвана за ръката. — Тя е моя!
Куентин удари брат си по ръката и застана срещу него, предпазвайки Елиза. Когато Форсуърт посегна към нея, Куентин го отблъсна.
— Назад! — изръмжа той. — Няма да я докосваш повече!
— Ще я размажа! — извика по-малкият му брат. — Писна ми вече от тази фурия. — Той протегна ръката си напред и показа раната, при което опръска е кръв кадифения му жакет. — Виж какво ми направи.
Куентин погледна с отвращение кръвта, изцапала дрехата му и започна да я бърше.
— Като гледам лицето на Елиза, ми става ясно, че си го заслужил — каза той хладно. — Не може да й се сърди човек, че се е защитила. Ти се държиш като говедо.
Форсуърт замахна с юмрук, но Куентин със светкавично движение извади камата си и насочи острието й към кожения колан на брат си.
— Форсуърт, помисли за живота си — предупреди го той. — Ако тук се пролее още твоя кръв, то знай, че сам ще си си виновен.
— Ще ми я оставиш ли?
— Елиза сега е под моя закрила и ако й направиш нещо, ще те разпоря, заклевам ти се!
— Ти, предател такъв! — посегна Форсуърт към него, но после отстъпи назад с вулгарни ругатни. — Нека да ти е ясно, аз ще се върна и пак ще я пипна, братче.
— Както искаш. Ще те прежаля. Между другото, винаги съм бил на мнението, че ние с тебе сме само полубратя — пошегува се Куентин.
— Какво означава това? — изръмжа Форсуърт.
— Това означава, че те смятам за незаконно родено дете, за копеле, което няма нищо общо с кръвта на Бардолф Редбърн — отбеляза Куентин. — Винаги съм имал чувството, че дължиш бавната си мисъл на някой глупак. А че моят баща е бил умна глава, е всеобщо известно.
— Защо тогава се е оставил да го отровят, щом като е бил толкова умен? — каза подигравателно Форсуърт.
— Какво имаш предвид? — тръгна Куентин заплашително към него.
Форсуърт направи злобна физиономия и посочи към Елиза.
— Попитай нея.
Куентин обърна бавно глава и погледна през рамо братовчедка си.
— Какво говори тоя?
Елиза скърши отчаяно ръце, тъй като знаеше, Куентин има много високо мнение за баща си.
— Хайде, говори!
Неговият заповеднически той я принуди да заговори:
— Преди много години в бащината ми къща се шушукаше, че Касандра е отровила майка ми — бавно произнесе тя.
— Тези изверги! Ще ги убия!
Форсуърт се засмя гръмко, но Куентин така го сграбчи за кожения елек, че той едва не се строполи. Той разтърси брат си с всички сила и видя как зъбите му затракаха.
— Ти, копеле, ако не престанеш да се хилиш, така ще те цапардосам в лицето, че ще се търкаляш през глава до края на пътя. А сега изчезвай!
Сумтейки презрително, Форсуърт отстъпи назад, качи се на коня си и го пришпори, без да се обръща повече назад.
Елиза си отдъхна. Когато Куентин се обърна към нея, изпълненият му с болка поглед издаваше колко много е наранен.
— Много съжалявам за историята с Касандра и чичо Бардолф — опита се да го успокои тя.