Изведнъж отгоре се чуха викове на много хора и веднага след това по стълбите се изляха водопади от вряла мазнина. Няколко души се плъзнаха по мазните стълби и трескаво засъбличаха напоените си дрехи.
На горния етаж Шърб отвори дългия скрин и извади най-горния ред, докато Джъстин сваляше превръзката от очите си и посегна към една брадва. Рицарят грабна едно длето и една шпага. Дитрих стисна касапски нож. С издутия си корем той блъсна настрани един як пазач и замахна. Онзи видя оръжието, отстъпи гърбом и острието му мина на косъм, веднага след това обаче се чу как един чук го храсна по слепоочието и го изпрати на пода.
Когато шумът от атаката достигна до Куентин, той се намираше при семейството си. Настояваше да си заминат окончателно с настъпването на деня, но сега викна възбудено:
— Сега ще видим колко добре ще ме защищавате! Защото без мен че можете да стигнете до съкровището!
Касандра скочи веднага, пъхна в ръцете на синовете си оръжия и ги насърчи:
— Хайде, на бой срещу тая пасмина, която смее да напада брат ви!
Куентин чу думите й със задоволство, тъкмо когато излизаше от стаята.
Долу в тъмнината Максим бе избутан от противниците си в най-вътрешния ъгъл, но изглежда все още владееше ситуацията. Един от противниците му падна на колене, друг отстъпи пред непрестанно свистящата му шпага. Мъжът извика, когато тя като огнен лъч премина през ребрата му и с трясък изпусна оръжието си на пода.
— Спрете!
Този вик накара Максим да вдигне поглед и сърцето му едва не спря. Куентин бе вдигнал от пода един мускет и го бе насочил през решетките към главата на Елиза. Зад него се притискаха братята му. Максим отпусна шпагата. Отгоре се чуваха стъпки и шум от борба, примесени с метален звън и тъпи удари на брадва.
— Назад! — Пръстът на Куентин потрепваше на спусъка. — Предупреждавам ви! Елиза ще е само първата! Хората ми са три пъти повече от вас.
В този миг, в който всеки бе замръзнал на мястото си, отвън се чу свистене на куршуми и от далечината последва приглушена стрелба от мускети.
— Това трябва да е отделението пехотинци! — каза Максим в отговор на въпросителните погледи на семейство Редбърн.
Никой не помръдваше. Куентин и съучастниците му се изпотиха от страх. Рамзи използва случая и изненада вкаменените си противници. Двамата с Елиза бяха успели да измъкнат от пода халката на веригата си и досега я бяха държали на същото място, за да не личи. Но ето че Рамзи изтегли веригата и като примка я запрати към промушеното дуло на оръжието. В същия миг той избута Елиза настрана. Никой не бе очаквал, че е способен на такова напрежение на силите, затова учудването бе още по-голямо, когато мускетът се плъзна през прътите и падна на пода, изчезвайки в тъмнината.
Куентин ужасено се отдръпна назад. Той погледна неразбиращо към Максим, докато още си търкаше ръката, която го болеше. Максим вдигна шпага в рицарски жест и зачака. Форсуърт побутна брат си и понечи да му предложи шпагата си. Никой не забеляза, че пазачите незабелязано се отдръпнаха към стълбите.
— Аз не се фехтувам добре! — проплака Куентин. — Ще ме убиете като безпомощно дете.
— Вие не пощадихте агента в моя дом — напомни му Максим. — Вие не пощадихте и любовницата си в двора. Човек би могъл да си помисли, че сте показали доста смелост срещу жени и невъоръжени мъже.
— Любовница? — Арабела ужасено тръсна глава и веднага се свлече на леглото. — Нямат ли край греховете му?
Максим подаде шпагата си на Николаус, извади пистолета от колана си и го връчи заедно с торбичката с муниции на Рамзи. С разперени ръце той се подигра на Куентин.
— Невъоръжените по ли са ви по вкуса? Или трябва да легна окован, за да можете да ме прободете? Към кой вид страхливци спадате, Куентин?
Куентин присви очи. В един внезапен порив на смелост той грабна шпагата на Форсуърт. Но припряността му бе толкова несръчна, че той я изпусна на пода. Спусна се да я вдигне, но се сблъска над нея гърди в гърди с Максим. Максим безмилостно принуди противника си да се изправи, преди да е успял да посегне към шпагата. В безпомощния си гняв Куентин замахва с юмрук. Пръстенът му с печат остави дълбока кървава рана на бузата на Максим.
Максим се зарадва, че сега вече можеше лично да си отмъсти. С един удар на лявата си ръка той отпрати Куентин назад, втори юмручен удар по пълните устни го залюля съвсем и главата му се люшна насам-натам. Но още в следващия миг той премина като разярен бик в нападение и се опита да хване Максим, подлагайки му коляно да го препъне. Максим се отърси от него, Куентин падна гърбом на вързания за стола пазач и се удари в прътите. Потърка си рамото, като стрелкаше с изпълнен с омраза поглед противника си, без обаче да прави опит да се изправи.