— На нас ни е заповядано от негова светлост да ви заведем в Лондон и така ще сторим.
— Не се ли казва той лорд Форсуърт? — засмя се презрително Елиза — Ох, ако ви е изпратил той, знайте, че не е никакъв лорд и освен това е беден като църковна мишка!
— Госпожо, не се безпокойте за парите му. За нас това няма никакво значение. Ние сме предани на негова светлост повече от рибите на водата.
Чистосърдечният отговор на Спенс явно показа, че те няма да се откажат от своите намерения. Фич носеше фенера, докато другарят му заведе Елиза до брега. Сетне Фич остави фенера и намери в тръстиките някакво дебело въже — започна да го тегли с все сили, докато се появи лодката. Той веднага се зае да нарежда в задната й част мека постеля. Разстла няколко кожи и положи върху тях своята пленница.
Фич се настани в средата на лодката, сложи фенера до себе си и хвана веслата. С мощни удари той достигна средата на реката, където спусна шверта на кила и постави мачта. Мъжете опънаха малкото триъгълно платно и лодката се плъзна надолу по течението.
Загасиха фенера. Нощта ги погълна. От двете страни тъмнееха очертанията на брега. Високите сенки на платното и на двамата мъже тъмнееха над проблясващата като живак водна повърхност. Зад тях тъмнината гълташе светлата водна следа. Елиза придърпа кожите към раменете си и се опита да заспи. Можеше да бъде поне спокойна, че двамата й похитители имаха да изпълняват поръчка и не мислеха нито да я изнасилват, нито да я убиват.
Струваше й се, че са изминали само няколко мига, когато се събуди от тъп удар. Тя вдигна очи нагоре — клоните на голямо дърво образуваха прозирен свод над малкото й плаващо легло. Над високите клони в небето се носеха тежки сиви облаци, дърветата се огъваха под силните напори на вятъра. Той напираше все по-силно, фучеше в дърветата, шибаше водата и вдигаше все по-големи вълни. Вързана с дългото въже, лодката подскачаше, удряше се в ствола на едно изкоренено дърво и след това се люшваше отново към тръстиките, които опасваха брега.
Неприятното хъркане на мъжете стържеше в утринната тишина и веднага напомни на Елиза къде се намира. Тя предпазливо опита да се изпъне, за да освободи малко мускулите си. Успя да се изправи. Най-първо погледът й падна на Фич, който спеше под едно дърво на брега. Бе проснал под себе си завивката, за да се пази от студената влага на шумата, елека си бе сгънал като възглавница под главата.
Погледът на Елиза се плъзна към дебелото въже, вързано с единия край на носа на лодката. Другият му край бе завързан за надвиснал клон. На дървото, възседнал един чатал, спеше Спенс. Явно той е бил на пост там, за да наблюдава по-добре пленницата. Свободния край на въжето той бе овързал около глезена си, да пази лодката, ако се случи да задреме. Сега и той хъркаше звучно като своя другар, който спеше в шумата.
Докато трескаво преценяваше възможностите за бягство, съдбата заплете цяла верига от събития. Вятърът духна още по-силно, течението отмъкна лодката толкова навътре в реката, че въжето опъна клона, той се счупи, падна и клупът се изхлузи. Лодката просто се стрелна към талвега на реката, течението я грабна. Натоварена само на носа, където седеше Елиза, лодката се въртеше като пумпал около собствената си ос, въжето се омота около румпела, изпъна се и Спенс изхвърча от своето гнезденце. Разперил ръце и крака, той пльосна във водата и потъна. Водата тук бе плитка, едва достигаше до кръста му и кракът му стъпи за миг на дъното, но лодката теглеше с такава сила, че го повлече отново във водата. Спенс нададе сърцераздирателен вик.
Викът му стресна Фич. Не можеше да не долови паниката в гласа на другаря си. Фич подскочи. Бос, с издути долни гащи и развята риза, той изглеждаше страшно смешен, но това бе нищо в сравнение с вида на другаря му, вкопчил се върху една пясъчна ивица, докато лодката продължаваше да пори с нос надолу по реката. Мисълта за негова светлост, който ги бе предупредил изрично, че в никакъв случай не бива да изпуснат момичето, удесетори силите му. С гигантски крачки, гребейки във въздуха с ръце като с весла, той хукна но брега — търсеше място, където да пресрещне лодката. Елиза погледна Спенс, който газеше във водата. Бе успял да хване въжето. С пръхтене и сумтене той се приближаваше към лодката. Елиза пропълзя назад към румпела, но въжето се бе заплело така, че не можеше да се освободи. Тя грабна едно от веслата и се приготви да попречи на своя полуудавен пазач да се качи на лодката. Спенс напразно отправяше закани и молби.