— Когато дойде времето, някои от вас или всичките да бъдете пребити с камшици до кръв, ще дам мило и драго, ще да черпя палача с чай и сладкиши, да има повече сили!
Като се опита да приседне, краката отново й изневериха. Капитанът разбра, застана пред нея и й помогна. Спенс и Фич също се завтекоха да помагат. Преди Елиза да може да реагира, капитанът сложи едната, си ръка под гърба й, а другата пъхна под коленете. Вдигна я леко от сандъка и я сложи да стъпи.
Нахлуващата кръв в изтръпналите й крака бодеше с хиляди иглички, Елиза несигурно залитна. Капитанът веднага обгърна рамената й и я подпря с широките си гърди.
— Простете, госпожице! — Топлият му дъх облъхна бузата й. — Чакайте, нека да ви помогнем…
Елиза с ужас помисли за причината за прекомерното му усърдие, ето за какво я бяха отвлекли! Обхвана я паника. С остър писък тя се дръпна от капитана, препъна се и се удари в някакъв шкаф, върху който бе опрян дъбов бастун. Търсейки опора, ръката й се плъзна по гладката дръжка на оръжието. Беше наистина оръжие, поне за Елиза. Тя грабна решително бастуна и замахна така, че всички отстъпиха. Раздърпана, изцапана, бясна от ярост, Елиза се облегна на шкафа. С тази меднокестенява коса, разпиляна по цялото й лице, с някакво черно петно по носа, тя приличаше на луда. Очите й искряха от гняв.
— Господа… или джентълмени… или жалки отрепки! Слушайте ме добре! През последните часове към мен се отнасяха безобразно! Блъскаха ме и ме изпотрепаха! Вързаха ме като някакво говедо… — Гневът й растеше заедно с изброяването. — Влякоха ме като чувал, против волята ми. И ме доведоха тук… на този… — Очите й огледаха кабината, докато търсеше подходяща дума. — За това безобразие сигурно са ви обещали награда, но ви предупреждавам — и Елиза размаха бастуна — само ако някой ме докосне… — очите й се впиха в капитана — или само ако се опита да ме насили, кълна се, че ще си получите наградата веднага — и херцози, и слуги! Ако ще да ми струва живота, всеки, който ме пипне, ще си плати за това!
Странното бе, че никой от мъжете не се усъмни, че е способна да превърне думите си в дела. Всички имаха основание да й вярват, момичето бе показало вече неведнъж, че е страшно смело.
Капитан фон Рейн удари токове и се поклони стегнато. Не можеше да скрие усмивката си.
— Бих желал да се извиня още веднъж, уважаема госпожице. Не знаех че сте толкова крехка, исках само да ви бъда в помощ.
— Крехка, така ли? — Елиза насочи вдигнатия бастун към него. — Ще ви покажа аз колко съм крехка, та свят ще ви се завие, пък после на място ме убийте с тая сабя или с тая алебарда! — Очите й се спряха на двете оръжия, окачени на стената. В сините дълбини на очите й се таеше див блясък, когато отново се обърна към тримата. — Аз зная само, че ми бе нанесено оскърбление. Повече няма да търпя! Хайде, започвайте! Довършете своето престъпление, за да сложим край на всичко!
С високо вдигната брадичка и стиснати зъби тя се опита да прикрие тръпката на ужас. Ако тези мъже бяха действително негодници, съдбата й бе решена.
— Не се тревожете, милостива госпожице! — се опита капитанът да я успокои. — Кълна ви се, че всички ние най-много желаем да сте добре. Ще ви придружим в едно пътуване, за което после ще ни благодарите, обещаваме ви! Приемете нашите услуги и закрила, докато ви предадем в ръцете на човека, който заповяда да бъдете отвлечена.
— Закрила! — С подигравателен смях Елиза потропа с края на бастуна по пода. — Нека небето и всички светии да са ми свидетели! Ако трябва и да се радвам на тая закрила, тежко ми! По-добре човек да има вълча глутница по петите, отколкото вас за закрилници! Закрила! Услуги! Не ме карайте да се смея!
Капитанът упорито опита още веднъж:
— Госпожице, всичко това не бе с лоши намерения… Повтарям, че сме на вашите услуги. Можем ли да изпълним някакво ваше желание?
— И още как, капитане! Най-съкровеното ми желание е да се махна оттук и да се намеря час по-скоро на път за дома.
— Съжалявам, милостива госпожице! — Плътният глас на капитана отново прозвуча развеселено. — Това е услуга, която трябва да ви откажем, поне за момента.
— В такъв случай моето второ желание е вие тримата повече да не ми се мяркате пред очите!
С кимване капитанът даде знак на останалите да си вървят, заповед, която те изпълниха с охота. Той понечи да ги последва, но се поспря на вратата и извади от джоба си голям месингов ключ.