Елиза вирна упорито брадичка. Ако той си въобразяваше, че ще се подчини на желанието му, много се лъжеше!
— Моля ви, не се безпокойте за мен! Аз мога всичко да понеса, а и разбрах междувременно, че съм държана тук като пленница.
— Вижте какво, уважаема госпожице! — Николаус я спря с едно движение на ръката. — За мен е важно собственото ми благополучие. Доброто ядене е втората ми страст и аз просто ви помолих да го споделите с мен, докато… Как го казвахте вие англичаните? Докато се налага да търпим заедно несгодите. Това наше плаване не изисква от мен да търпя лишения, в края на краищата — той се изправи и й се закани шеговито с пръст — и вие трябва да го разберете!
— Дори самото ми присъствие на този кораб ме изпълва с възмущение! — подхвана Елиза. — Не зная какво ме очаква, а вашите брътвежи не са много окуражаващи. Отвлякоха ме от къщи и ме доведоха на този кораб… Не съм сигурна дали ще издържа до края това плаване. Общи несгоди, казахте? В какво се състоят вашите несгоди? Мисля, че съм единствената, която ги понася.
Бе застанала пред него, подпряла ръце на кръста, въплъщение на пламенност и красота. Въпреки простите й дрехи, гледката спираше дъха! Той се наслаждаваше на всяка подробност, която скриваше дебелата рокля, прилепнала плътно върху меките женствени форми… На челото му се образуваха дълбоки бръчки, когато неочаквано видя през прозорчето сивите мъгли, които се кълбяха, сякаш извираха от водата, потъмнялото небе… Бързо отиде до сандъка, извади от джоба на кожения си жакет голям ключ и го отвори. Вдигна капака и поседя на колене пред сандъка. После огледа отново Елиза от глава до пети.
— Ще станат. Не сме сбъркали с избора…
Елиза потисна любопитството си, но го наблюдаваше, как извади два големи вързопа. Сложи ги до себе си на пода, извади още един по-малък, след това и четвърти, най-малък. Той пусна капака, стана и отиде до койката. Започна да развързва вързопите.
— Несъмнено ще се чувствате много по-добре с тези неща. Искам да ги облечете… — После Николаус бързо отстъпи назад. — За съжаление, не мога да остана по-дълго. Дългът ме зове. Като се мръкне, ще дойда отново.
Той опря ръка до шапката си, навлече дрехата си и излезе отново на палубата. Елиза постоя още само миг и се втурна към двата вързопа. О, какво съкровище! Грижливо нагъната рокля от царскосиньо кадифе, манто, подплатено с кожи от сребърна лисица, втора рокля с бяла, поръбена със сребро плисирана яка и бухнали горе ръкави, целите извезани със сребро! В по-малкия вързоп имаше долни дрехи, кринолин, ризи и страшно красиви фусти. В четвъртия вързоп намери чифт копринени обувки, които отиваха на цвета на роклите. Това бяха много скъпи дрехи! Прекалено скъпи за една пленница, каквато беше тя!
Сега се сети за погледите на капитана и лицето й моментално помръкна. Започна бързо да сгъва дрехите и да ги прибира обратно. Какви бяха намеренията му, не можеше да знае, но положително тези подаръци не бяха направени без умисъл. Разбира се, за него би било лесно да я вземе насила, той беше по-силният. Но ако се надяваше да я превърне в покорна робиня и съучастница на своята страст, като я съблазнява със скъпи дрехи и деликатеси, страшно се лъжеше! Никой не може да купи нейното благоволение.
Започна да се мръква. Платната над кабината вече не плющяха така силно, вятърът бе поутихнал. И корабът вече не се люлееше толкова силно. Явно капитанът бе прибрал платната и сега плаваха по вятъра. Наближаваше време той да се появи.
Преди това обаче малкият прислужник дойде да нареди масата. Покривка от фин бял лен, прибори с емайлирани дръжки, сребърни чинии и бокали за вино с посребрени дръжки — нищо не липсваше! След това той донесе истинска гощавка: гълъби, пълнени с червени боровинки, маринована сьомга, гарнитури… Момчето излезе, Елиза вече очакваше идването на капитана. Изведнъж мисълта за предстоящата вечер я накара да настръхне от напрежение. Ако му откаже, той може да стане брутален, нямаше човек на борда, който да я защити от него. Макар че Фич и Спенс се мяркаха понякога, то беше само за да види как лошо понасят плаването. Но и да бяха напълно здрави, от тях помощ не можеше да се очаква. Елиза беше забелязала, че те изпълняват безпрекословно всяка заповед на фон Рейн и не биха се противопоставили, ако им нареди да изчезнат. Вродената й решителност този път я изостави, тя направо трепереше от страх. Можеше да разчита само на хитрост…
Когато на вратата се почука енергично, Елиза се позабави за миг, за да набере сили. Тя поглади роклята си и застана до шкафа с бастун в ръка. Стоеше там като някакъв древен боец в очакване на вражеско нападение. След като го покани, Николаус отвори вратата, но застина ядосан на прага. Подчертано бавно той я изгледа от главата до краката. Нямаше съмнение, бе разочарован от това, че не бе пожелала да облече подарените дрехи.