— Отбелязвам вашето постоянство, госпожице! Да прекосяваш Северно море след деня на Свети Мартин, е все едно да предизвикваш Бога. А пък дама, която има кураж в такова време да излезе на палубата, е достойна за един морски капитан!
Елиза го дари с хладен поглед.
— Да не ми правите предложение?
Капитанът избухна в смях и поклати глава:
— Не, не! Вие наистина сте цяло изкушение, но моята чест ме обвързва…
— И толкоз по-добре! Така ще си спестя поне отказа! — пресече го тя остро. Без да каже нито дума повече, тя се отдалечи, докато той продължи да гледа развеселен след нея.
Въпреки жалките си дрехи, тя оставяше впечатление на истинска дама, не допускаше да проличи тревогата й, която сигурно не бе малка.
„Една храбра англичанка!“ — промълви той на себе си.
Тази вечер, когато се стягаше за вечеря, Елиза взе синята кадифена рокля от моряшкия сандък. Струваше й се все пак редно и нормално човекът, който бе виновен за загубата на собствената й рокля, да я замени с нова. Той бе й причинил не малко щети и Елиза можеше да си позволи да вкуси от лукса, който й се предлагаше.
Сега тя се гласеше особено внимателно. Една сребърна табла послужи чудесно за огледало. Среса косите си във висока сложна фризура. И ако все пак й бяха останали известни съмнения за външния й вид, те моментално се изпариха при влизането на капитана. Усмивката му стана по-широка, очите му светнаха. Без да откъсва погледа си от нея, той кимна възторжено.
— Страшно ви отива, госпожице!
— Хубава изработка — отбеляза Елиза, защото нищо друго не й хрумна. Не знаеше как да реагира на пламенния му поглед. — Моят благодетел, както го наричате вие, трябва да е много състоятелен, щом може да си позволи такива скъпи неща…
Николаус се засмя сдържано.
— Той още не е получил сметката.
Елиза вдигна въпросително вежда:
— Това с дрехите не беше ли негова идея?
— Да, разбира се, но поради липса на време подробностите остави на мен. — Капитанът сви рамене. — Помолих една шивачка да приготви нещо топло и красиво за една дама и й дадох кожите, които бях купил в Новгород. Хората от Изтока са затворили пристанищата си за Ханзата, но от време на време имам сделки с един от техните корабни капитани. Шивачката сама нарисува моделите. Казах, че няма значение колко ще струва…
— Но моят благодетел може да ви укори за вашата щедрост?
— Достатъчно е само да ви погледне и всеки гняв ще се изпари!
Елиза остана безмълвна, загледана в капитана от Ханзата. Той бе човек с образование и култура, а не от онези, които лекомислено се присъединяват към пиратите, и то не за да отвличат безпомощни жени. Много би искала да узнае какво го е подтикнало към това решение.
— Като собственик на кораб и търговец сигурно печелите много от вашите странствания?
— О, да. Тук-там пада по някоя жълтица и за мен — отвърна той пренебрежително.
— Би трябвало по-скоро да кажете „по някое съкровище тук и там“!
— Хората от Ханзата са търговци до мозъка на костите си… — подхвана Николаус. Не знаеше тя накъде бие.
— Да, чувах за това… А както казахте, те се обричат на безбрачие, като духовниците, докато се замогнат. — Елиза замислено присви очи. — Имате ли жена?
Николаус поклати глава, на устните му се изписа усмивка.
— Тепърва ще се боря за такъв ранг.
— И все пак… зная, че разполагате с много повече средства, отколкото бихте искали да признаете. А това вече говори, че не сте се занимавали с дребни кражби или с отвличания…
Николаус отмина забележката с небрежно махване с ръка.
— Това беше услуга за един стар приятел, нищо повече.
— Щом можете да бъдете купен — продължаваше да упорства тя — питам се колко ще струва да промените решението си и да ме върнете в Англия?
Капитанът звънко се изсмя и продължаваше да се смее, въпреки враждебното изражение на Елиза, докато просто се умори от смях. С жест на извинение, той каза:
— Дал съм дума на приятел. Не ми остава нищо друго, освен да я сдържа.
— Но какво означава дума, дадена на един негодник! — избухна най-сетне Елиза. — Говорите за чест, за обещание, но честно ли е самото обещание? Дали честта на престъпника предполага, че може да се хвали с името си, докато прерязва кесията на жертвата си или отвежда някаква пленница в чужда страна?
Николаус понечи да каже нещо, но Елиза се врътна на токчетата си и с едно движение на ръката си повели да мълчи.