Елиза предположи, че само непристъпното разположение на замъка го бе предпазило от разграбване. Явно бе, че е изоставен с години.
Два ниски стола бяха поставени пред голямата камина. До вратата огромен гоблен покриваше стената от тавана до пода. Цялата бродерия изглеждаше посивяла от прах. До него Елиза видя кордон с голям пискюл и любопитно го дръпна. В следващия миг и гобленът, и пръчката, на която бе окачен, а красивият корниз с резба се стовариха с трясък на земята и всичко потъна във вихрушка от сив прахоляк.
Елиза уплашено се дръпна назад. Отвсякъде се разлетяха, като че извираха, малки писукащи същества. Тя изпищя от ужас, застанала неподвижно всред тяхното пърхане.
Разнесоха се тежки стъпки, Фич се втурна, размахал тежка брадва, решен да се сражава с чудовище дори, за да защити поверената му девойка.
— Прилепи! — изрева не по-малко уплашен той. Какви ли не страхотии бе слушал от дете за тези зверчета! Той вдигна брадвата, тежко замахва и се провикна прегракнало: — Бягайте, господарке! Скрийте се някъде! Аз ще ги задържа!
Широкото острие на брадвата прорязваше със свистене въздуха, без да улучи нито един прилеп. За щастие Елиза се бе подхлъзнала и лежеше на пода. От долу тя видя, че защитникът и в старанието си да пази очите си, мижеше и размахваше брадвата. Успехът му бе неочакван — за няколко мига от прилепяте не остана и следа, на пода нямаше дори едно отрязано крилце.
— Стига толкова, Фич! Ти си героят на деня!
Разкрачил крака, с брадва в ръката, той преустанови борбата. Елиза се надигна от пода и за изтупва праха от полите си.
— О, Фич! Те избягаха от теб като демони пред ангел-отмъстител!
— Точно така, господарке — отвърна той, пъхтейки. — Убих най-малко стотина. — Той се заоглежда объркан, защото липсваха всякакви доказателства за страшната му сила.
— Правилно, Фич. — Елиза се разсмя, докато той бършеше потното си чело. — Но си мисля, че твоите страхотни удари ги изгониха всичките през прозорците. Може би ще е по-сигурно, ако ги залостиш.
— Това и ще направя — отвърна с готовност Фич и се втурна да затваря всички прозорци. — Тук тоя ъгъл трябва да се почисти най-основно отбеляза той, докато гледаше нечистотиите, които прилепите бяха направили. Както се оказа по-късно, това излезе трудна работа. Изпражненията трябваше да се стържат от стените и от пода, а след това всичко да се измие с твърди четки и луга, за да може да се живее. И гобленът имаше нужда от грижливо почистване.
Елиза спря поглед на някаква врата в облицованата с дърво стена. На нея висеше тежък катинар. Фич също бе забелязал вратата и веднага се зае да я разучава.
Елиза излезе в коридора и погледна нагоре. Трябваше да разбере в какво състояние са помещенията на най-горния етаж. Но не й се искаше да изживее още веднъж същото. Боеше се вече да отиде сама.
— Ела — повика тя Фич. — Ела да ме пазиш, докато обиколя и това крило. Ако се случи пак нещо, искам да си до мене!
Фич оправи елека си, поласкан от нейното доверие.
— Дадено, господарке! — обади се радостно той. — Най-добре ще е да не се разделяме.
Елиза последва човека нагоре по дървената стълба, която завършваше в коридор. Лявата стена на коридора бе същевременно и външна стена — на известни разстояния бяха оставени тесни отвори за лъковете на защитниците. От дясната страна имаше, както и на долния етаж, две врати. По-голямата бе провиснала на пантите си. Фич надзърна предпазливо, преди да бутне с рамо вратата и остави Елиза да влезе чак след като се увери, че не ги заплашва пряка опасност. Това сигурно бяха покоите на господаря на замъка — имаше голяма спалня, будоар и стая за обличане. Красивата някога спалня, сега бе с пробит таван — виждаше се направо небето. Под дупката се бе натрупал сняг — още една причина за студа в това помещение.
След като огледа стаята, Елиза каза сухо:
— Ако мога да избирам, ще взема долната стая. Може стопанинът да предпочита чистия въздух при тези географски ширини, но не и аз!
Фич мълчеше, но изведнъж се сети, че няма друга възможност, и че негова светлост ще бъде ужасно недоволен от такова настаняване. Елиза тръгна да си върви, а Фич остана замислен, като промърмори под нос:
— Аз и Спенс ще трябва да поправим тоя покрив колкото се може по-скоро!