Злобният смях на Елиза показваше много по-малко загриженост за това, как ще се чувства неговият господар.
— Има други поправки, които са много по-наложителни — напомни му тя. — А след като не се очаква господарят ти да дойде скоро, и покривът може да почака. Най-напред трябва да помислим за себе си.
Той се повлече след нея неохотно. Незабелязано това крехко момиче бе взело в свои ръце управлението на къщата.
— Ще започнем с почистването. Ще изметем и ще изсушим дъските. Може да успеем да свършим нещо, преди да се е мръкнало.
Елиза изтича надолу по стълбата толкова бързо, че наметката й вдигаше след нея облаци прах. Фич едва успяваше да я следва. Тя спря изведнъж и той едва не се прекатури.
— Вода има ли?
— Да, на двора. А също и в обора.
— Много добре. За да почистим, ще ни трябва много вода. А и сума други работи, които ще трябва да намериш: метли, ведра, сапун, парцали! И работни ръце! — Елиза мина край стаята, която си бе избрала, и продължи надолу по стълбата. — Видях долу един котел. Всичко, което Фич и Спенс запомниха от остатъка на този ден, беше работа, работа и пак работа.
ГЛАВА СЕДМА
Вечерта Елиза бе на ръба на изтощението, едва успя да се завлече до спалнята си. В стремежа си да свършат колкото се може повече, тя бе изпаднала в истинска треска. Но като помислеше за огромната работа, която й предстоеше, направеното през този ден й изглеждаше като една драскотина по голям каменен блок. Напълно изнурена, тя едва затвори вратата на стаята и рухна на колене пред камината, омагьосана от пламъците. Сълзи натежаха по гъстите й мигли. След толкова време сега отново се замисли за баща си. Затворен ли беше? Дали го измъчваха? Беше ли изобщо жив?
Тя затвори очи и остави сълзите да текат. От тъмните дълбини на мисълта й изникна образът на баща й да крачи неспокойно в някаква тъмна килия. На краката и на ръцете му имаше окови, лицето му слабо и изпито, дрехите изпокъсани и мръсни. Виждаше го загърнат в единственото топло нещо, което му бе останало — разкошната му някога наметка. Бе вперил празен поглед в насрещната стена, устните му шепнеха беззвучно неразбираеми слова…
Елиза захлупи лице в ръцете си и се разхълца сърцераздирателно. Нямаше по-съкровено желание от това да види баща си свободен, отново да усети закрилата на ръцете му. Беше се уморила да се блъска и да търпи унижения. Жадуваше за по-лесен живот, изпълнен С радост, закачки, танци… Искаше и се поне веднъж да почувства, че животът е създаден за нея, че светът е в краката й Но всичко бе толкова различно, мечтите й никога нямаше да се сбъднат!
Постепенно риданията затихнаха, Елиза свали ръце от лицето си и огледа непознатото помещение. Бяха измили пода, почистили стените и наредили пред камината нещо като легло върху няколко кожи. Ето, това беше действителността, това студено, мръсно, голо място, с чужда тежка миризма, а отгоре на това и непрекъснатото течение — въздухът нахлуваше през безбройните пукнатини, дупки и цепнатини. Но ако се отдадеше само на мечтите за някакъв друг свят, без да направи нещо за собствената си участ, щеше завинаги да си остане пленница. Щом искаше по-друг живот, по-разкошен и безгрижен, трябваше здраво да се потруди, за да го има.
На сутринта обаче при вида на оскъдната закуска, състояща се от твърд хляб, осолено месо и лепкава овесена каша, добрите намерения на Елиза сякаш се прекършиха. Когато спомена да потърсят в Хамбург готвач, Фич сви сковано рамене и отвори уста, но като знаеше какво ще й каже, Елиза не му даде да проговори.
— Добре де! — изпъшка тя. — Няма защо да ми го казваш. Сигурно не ти стигат парите.
— За което ужасно съжалявам, господарке! — побърза да добави Фич.
— А ужасно ще съжаляваме всички, ако никой от нас не вземе да се науча в най-близко време да готви Аз имам известен опит в управлението на едно домакинство, но никога не съм готвила.
Фич и Спенс се спогледаха въпросително, поклатиха отрицателно глави, и изгубиха всяка надежда, че ще ядат нещо свястно в близко време. Елиза с въздишка захапа коричка хляб. Постепенно започваше да изпитва желание негова светлост да побърза да дойде, преди да са умрели от глад.
— И кога ще дойде този ваш лорд ли, граф ли, херцог ли? — запита тя. — Къде е той сега и защо не си бе на мястото, да се погрижи за финансовите въпроси?
— Трябваше да се погрижи за нещо по-важно. След няколко дни ще е тук.
— Това по-важно нещо сигурно е някое мошеничество! — промърмори Елиза.
Тя сбърчи нос с погнуса, докато се опитваше да почисти едно петно от вълнената си рокля. Може би настроението й щеше да е по-добро, ако имаше да облече за чистенето нещо друго. Но изборът й бе ограничен: или роклята, която носеше, или красивият син тоалет, който пазеше за по-добри дни.