Слисани, Фич и Спенс разтвориха широко уста. Те се обърнаха жално към маркиза. Сега вече знаеха причината за гнева му. Той бе втренчил поглед в момичето, сякаш това съобщение бе изненадало и самия него, но гневът му съвсем не бе отминал, когато се обърна към съучастниците си.
— Разбирате ли сега какво сте направили? — просъска той заплашително.
— Но ние не знаехме, милорд! — проплака Фич.
— Трябваше да проверите! — сряза ги Максим. — Не ви ли дадох описание?
— Да, и ние помислихме, че това е тя.
— Светлокестенява, казах.
Фич повдигна ръка, сякаш искаше да покаже на лорда дългите кичури, които се сипеха по раменете на момичето.
— Не е ли светлокестенява?
— Да не си ослепял? — избухна Максим. — Не виждаш ли, че това е меднокестеняво? И трябваше да е с кафяви очи, а не със сини!
Фич, който се отказа да обяснява на разбеснелия се Максим, понечи да се скрие зад гърба на другаря си по нещастие и предостави на Спенс по-нататъшните опити.
— Милорд, нищо чудно, че се объркахме, — започна той, — покоите бяха тъмни, а това бе единствената дама, която влезе, макар да чакахме дълго. Друга не се показа.
— Трябваше да вземете Арабела — крещеше Максим. — Вместо това сте ми довлекли тази побъркана драка. Едуард Стамфорд е такъв скъперник, че едва ли ще се загрижи, само защото тя е изчезнала…
Елиза прекъсна пристъпа му на ярост. Максим я гледаше слисан, после лицето му помръкна.
— Повярвайте ми, ако беше възможно, бих го сторил, но страхувам се, че в момента не може и дума да става за връщане.
— Ако се страхувате, че ще ви издам, обещавам ви да мълча. Можете да разчитате на думата ми.
— Мадам Редбърн, обвинен съм в убийство и предателство към короната. — Той добави саркастично. — Много се съмнявам, че бихте могли да навредите още повече на името и репутацията ми. А и имайте предвид, че властта на Елизабет не се простира до Хоенщайн и че тук съм на сигурно място, далеч от палача.
— Но аз не съм ви нужна тук — поласка го тя. — Моля, пуснете ме.
— И въпреки това ще останете, мадам.
Елиза тропна с крак.
— Трябва да ме освободите! Трябва да се върна и да потърся баща си. Може би е ранен… или още по-лошо. А аз съм единствената, която въобще иска да го намери. Той има нужда от мен… Не разбирате ли?
— Знам със сигурност, че сър Рамзи Редбърн е заловен, — забеляза Максим — ако наистина сте негова дъщеря, трябва за жалост да ви кажа, че се говори, че е бил отвлечен от Англия с някакъв кораб. Ако това е истина, завръщането ви е напълно безсмислено.
Елиза го гледаше слисана.
— Къде са го закарали? И защо?
— Някъде. Някъде по света — отвърна Максим.
— Няма да остана! — викна Елиза, готова да заплаче. Как можеше да се надява, че ще намери някога баща си, щом трябва да го търси по целия свят?
— В момента нямате друг избор, освен да приемете гостоприемството ми — каза Максим и й се поклони. — Моите извинения.
— Но аз не мога да бъда спокойна, докато не намеря баща си — проплака Елиза. — Не разбирате ли? В Англия поне бих имала възможността да потърся някой, който знае къде са го отвели. Трябва да ме върнете по най-бърз начин.
— Невъзможно е.
Прямият му отговор отново събуди у Елиза желанието да му противоречи.
— Сър, предупреждавам ви, внимавайте! Докато съм тук, няма да намерите покой в тая съборетина. Така ще ви отровя живота, че ще проклинате деня, в който сте заповядали да отвлекат Арабела. Братовчедка ми може и да ви е обещала любов и вярност, но от мен можете да очаквате само омраза и презрение.
— Вразумете се — отвърна Максим, развеселен от сприхавостта й. — Ако ми досаждате прекалено много, ще наредя да ви заключат отново, и никой от нас…
— Само през трупа ми! — Елиза замахна и се опита да го удари по лицето, но той успя да хване здраво ръката й.
— Сега виждате колко са глупави вашите заплахи — предупреди я той и гласът му звучеше почти благо.
Когато Елиза отново се опита да удари, той се сниши, обхвана с ръка хълбоците й и я повдигна нависоко. Тя усети топлината му през тънката си дреха и се смути.
— Какво ще кажеш сега, момиче? — Максим отпусна назад глава, при което погледът му премина по буйно напращелите гърди, преди да я погледне усмихнато в сините очи. — Кой е лисицата и кой заекът? За мен ще си една хапка, пикантна при това.
Изведнъж Максим усети как женствеността й събуди прегладнелите му сетива и Елиза използва този миг на слабост и го захапа за ухото.
Максим изкрещя, пусна я, а Елиза отскочи като подплашен заек, за да потърси защита зад масата, докато маркизът се държеше за кървящото ухо.