— И всичко това само, защото тоя тъпоумен, полудял от любов нещастник си е наумил да отвлече обожаваната си любима! Ще ми плати за това и то скъпо. А що се отнася до мъченията, — изплака тя мъката си на стените — този тип е нищо пред Редбърн.
Елиза извади за проба единия си крак изпод завивките, но веднага го дръпна обратно, щом докосна студения каменен под. Събра всичкия си кураж. Отметна кожената завивка, изскочи, грабна за миг нещата си от едно столче пред камината и се хвърли обратно в леглото. Дрехите бяха ледени, докато ги обличаше под завивката. Накрая стана. Повдигна лице към слънцето, за да улови някой слънчев лъч и пооправи с пръсти вместо с гребен косите си. По-грижлив тоалет можеше да си позволи ако стоплеше малко вода, за да се изкъпе. Дяволита усмивка пробягна по лицето й.
Обула меките си кожени обувки, Елиза изтича до камината и провери температурата на водата в кофата, която Фич й бе донесъл предната вечер. Бе толкова студена, че би могла да разбуди и най-безнадеждния сънливец.
С кофа в ръка отиде към вратата и се ослуша. Тъп като не чу нищо обезпокоително, тя внимателно избута вътрешното резе и излезе навън. Отдолу се носеше гръмкото хъркане на Фич и Спенс. Отгоре не се чуваше нищо. Елиза тихо се изкачи по стълбите и на пръсти се промъкна в спалнята на лорда. Със затаен дъх се взря в помещението, където слабата дневна светлина проникваше през прозорците и през дупката в тавана. Около дървения балдахин бе опънато нещо като палатка, което да пази от течението. В огромното, украсено с дърворезба легло, лежеше неприятелят й, потънал в дълбок сън. Хубавото лице с тъмни мигли бе обърнато към нея. Една кожена завивка го покриваше до половината, разкривайки горната част на тялото му. Множество белези по гърба и по гърдите показваха, че животът му не е бил от най-спокойните.
Елиза се отърси от всякакви скрупули. Този тип не заслужаваше нищо друго… Тя повдигна кофата и изсипа цялото й съдържание върху Максим Сиймур.
Нищо неподозиращият маркиз подскочи, брутално изтръгнат от съня си. Той се отърси ужасен и диво я изгледа. Но когато запрати настрана завивката си, за да хукне след нея, тя се вцепени при вида на напълно голото мъжко тяло. Тази гледка — фигурата на Аполон — завинаги щеше да се запечати в паметта й! Но това не бе мраморен бог, а мъж от плът и кръв, жив и истински, смел и мъжествен, при това и обзет от ярост.
Елиза се обърна и хукна. Краката й буквално летяха, когато тичаше по коридора и почти се пързулна надолу по стълбите. Стъпките на преследвача й се чуваха все по-наблизо. Със сетни сили тя достигна вратата на спалнята си и вдигна резето. Треперейки и тежко поемайки си дъх, тя се облегна на нея. Беше на сигурно място! Но миг след това се стресна, когато той задумка с все сила.
— Ще изкъртя тази врата, ако някога го направиш отново, жено! — викаше той, разпенен от бяс.
Едва след като бе минал обедът, Елиза събра смелост да излезе, надявайки се, че маркизът е напуснал замъка. Тя бе още насред стълбите, когато го видя да седи в салона на голямата маса. Пред него имаше полупразна табла, бе обядвал до камината. Тя искаше да се оттегли дискретно, но гласът му проряза тишината в салона.
— Елате да ми правите компания, госпожице Редбърн, — извика той студено, показвайки с ръка мястото на другия край на масата. — Предпочитам да ви виждам пред себе си, отколкото да ви усещам зад гърба си.
Тя слезе неохотно по стълбите, изпълнена с предчувствие за надвиснала беда. Погледът му не се отлепяше от нея, когато тя седна сковано срещу него на противоположния край на масата.
Неудоволствието на Максим бе очевидно. Той мълчеше и тишината ставаше все по-тягостна.
— Както виждам, госпожице Редбърн, сякаш сте ми малко сърдита… — започна той най-накрая.
— Малко? Как да разбирам това?
— Е, тогава трябва да се коригирам. Значи вие сте ми много сърдита.
— И това е слабо казано — отвърна Елиза.
Максим прие спокойно отговора й.
— Мога да приема, че ме имате за отвратително, противно чудовище, защото ви поставих в това неприятно положение.
— Докато намеря по-точно определение за вас, това ще е достатъчно — забеляза сухо Елиза.
Максим отново кимна в знак на съгласие.
— Несъмнено никой от нас не храни особена симпатия към другия, но се страхувам, че и двамата сме попаднали в клопка. Поради съвсем очевидни причини не мога да ви пусна да си вървите, а вие не искате да останете. Поради това предлагам да сключим споразумение.