Максим претегли кесията в ръка и я прибра. Сложи си пелерината и ръкавиците.
— Истинско удоволствие е да сключваш сделка с човек, който знае цената на почтената търговия.
Ханс Руберт изпусна дълга въздишка. Най-сетне се престраши и попита:
— Тогава Ханзата никога… — Той преглътна тежко.
Максим му кимна.
— Не от мен — обеща той, изскочи навън и затвори зад себе си вратата.
Руберт се върна обратно на стола си и угрижено запрелиства страниците на счетоводната си книга, за да нанесе някои корекции. С дълбока въздишка той я затвори. Днес се бе измъкнал на косъм. Разумът и почтеността го бяха спасили, макар и да го бяха направили по-беден.
Максим пресече една кишава улица и се върна в гостилницата. Едва-що бе изтръскал от пелерината си мокрия сняг, когато от един ъгъл на задимената кръчма един глас му викна:
— Хей, Максим!
Сиймур разтърка подлютените си от пушека очи и се взря във вътрешността. Николаус фон Рейн седеше пред една отрупана маса и се отдаваше на втората си голяма страст. Максим му кимна, преди да закачи пелерината си на две куки, за да се суши. После си свали ръкавиците, отиде до масата на фон Рейн и седна срещу капитана.
— Греяно вино, госпожице, — поръча той, когато към масата пристъпи едно изпотено младо момиче с дълбоко изрязана блуза. Люлеейки се на задните крака на стола, той добави: — Цяла кана и много горещо, ако обичате.
— Разбира се, господине, — момичето направи бърз реверанс и изчезна.
Николаус фон Рейн, който тъкмо се наслаждаваше на пикантно приготвена агнешка плешка, наблюдаваше мъжа срещу себе си, без да спира да дъвче. Както личеше, приятелят му имаше грижи, защото седеше, потънал в мисли и отсъстващият му поглед блуждаеше из помещението.
Капитанът веднага усети, че приятелят му има нужда да се изприкаже. Освен това бе събудено и любопитството му. Той остави настрана кокала, бутна чинията настрана и си избърса устата с голяма ленена салфетка.
В този миг келнерката постави пред маркиза голяма кана с горещо греяно вино. Ароматът на мед и подправки погъделичка приятно носа му, и още първата глътка го изпълни с живителна топлина.
— Навън е отвратително, нали? — започна фон Рейн. — Възможно най-неподходящият ден за дълга езда.
Максим издаде нищо незначещо сумтене. Той си топлеше ръцете на каната и отново обходи с поглед гостилницата.
— При това време старият замък трябва да е студен и негостоприемен — продължи да дълбае Николаус — а отоплените помещения са сигурно почти… — Той остави последната дума да виси във въздуха, но Максим не реагира и се ограничи с едно кимване, докато отпиваше глътка.
На Николаус фон Рейн, моряк и търговец, който говореше седем езика и познаваше основно нравите и обичаите, необходими за успешно сключване на сделки, му се наложи да използва цялото си умение, за да измъкне отсъстващия си приятел от черупката му.
— Момичето сигурно е прелестно, а?
Максим се сви. Той свъси заплашително вежди, а в зелените му очи просветнаха искри. Слисан, фон Рейн искаше да зададе още някакъв въпрос, когато от устата на Максим изригна внезапно истински водопад от думи.
— Жени ли? Кълна ти се, приятелю, жените са истинска напаст за човечеството! Всички са едни и същи, набили са си в главите да ни свалят на колене. Не могат да мислят логично и разумно! Не са нито честни, нито справедливи!
Думите на Максим объркаха капитана.
— Но твоята любима… исках да кажа, годеницата ти…
Юмрукът на Максим се стовари по масата.
— По дяволите, на мен ли, мъж с чувство за отговорност, трябваше да ми се случи хората ми да отвлекат не която трябва, и сега Арабела е останала при онзи, а вместо нея са отвлекли братовчедка й.
— Не която трябва? — Очите на капитана се разшириха слисано. Той се отпусна назад и гледаше с широко отворена уста приятеля си.
— Да, горката Арабела, нежна и сладка, е останала в лапите на алчния си баща. Сега е оженена против волята й и трябва да се отдаде на оня… оня жребец… а аз, без нищо да подозирам за грешката, се втурнах при пристигането си нагоре по стълбите, за да прегърна жена си, бях посрещнат от една фурия.
Максим не забеляза, че фон Рейн прикриваше, кървавочервен, пристъпа си на смях в една носна кърпа, додето не наведе глава, не можейки вече да се сдържи.
— Заклех се на това чудовище, че заради собствената й сигурност няма да я върна по развилнялото се море, но тя иска на всяка цена да наложи волята си и не ще да разбере, че рискувам живота си, ако се осмеля да стъпя на английска земя.
Фон Рейн отпи една голяма глътка от чашата си и съумя да потисне смеха си, докато Максим полека се успокояваше.