После Максим разстла пелерината и кадифения си жакет пред огъня, притегли една пейка и си събу подгизналите ботуши. Неспокойно се изправи пак и закрачи из стаята. Спря при камината, потънал в мисли, облегна се на стената и се взря в жарта. Голямо бе учудването му, когато част от дървената ламперия поддаде внезапно под тежестта му. Опипвайки внимателно с пръсти, той откри пантичка и малко, хитроумно скрито в дървото желязно резе. Той го повдигна и натисна, докато цялата касетка от ламперията не поддаде и се разтвори навътре към едно тясно, мрачно помещение. Той запали свещ от камината, отвори вратата в ламперията още по-широко и пристъпи напред.
Намираше се в малко по-нисък коридор. По-нататък той успя да различи една стръмна, тясна, виеща се стълба. Обхванат от неукротимо любопитство, заслиза по стълбата, докато тя не свърши пред друг къс коридор. Максим откри малко резе, подобно на това в неговата стая. Той го повдигна и вратата поддаде на лекия тласък. Беше изумен, когато застана на прага на помещението, което обитаваше Елиза Редбърн!
Огънят в камината бе угаснал, а Елиза изглеждаше дълбоко заспала. Той се приближи безшумно до леглото й. Дългите й мигли лежаха като тъмни сенки на страните й, меките устни бяха полуотворени, едната ръка обвиваше като безупречна дъга от слонова кост главата й и разкриваше рамото и горната заобленост на гърдата й. Максим спря поглед на лицето и примамливата пълнота на гръдта й. В съня си малката изглеждаше напълно безпомощна и невинна.
— Хм, може би Николаус е видял в нея нещо повече от мен — мислеше си той. Елиза бе изключително красива, с красота, която бе много по-жизнена от тази на бледата Арабела. Максим пристъпи към камината и добави дърва върху тлеещите въглени, после безшумно се отдалечи.
Като се върна в стаята си, той засили огъня и в своята камина, оправи завивките на леглото си и се съблече. На устните му играеше усмивка, докато в мислите си той се бе върнал към гледката от преди малко, преди да потъне в дълбок сън, в който този път не присъстваше Арабела.
ГЛАВА ДЕСЕТА
Изгряващото слънце заливаше земята с радостна светлина. За да се наслади на панорамата, която се разкриваше пред очите му, Максим отвори едното крило на прозореца, което се състоеше от обковани в олово осмоъгълници. Свежият утринен въздух щипеше кожата му и прогонваше и сетната сянка от сънливост. Той се наведе навън и хвърли поглед на новопридобитите си владения. От разправията му с Ханс Руберт бе изминала цяла седмица, но покупката в никакъв случай не бе увеличила състоянието му, напротив, неговото финансово положение бе, меко казано, тежко. Според кралския указ той нямаше право нито на имота, нито на титлата си. За да може да се завърне като пълноправен господар на имотите си в Англия, той трябваше да даде на кралицата убедителни доказателства за невинността си.
Той затвори прозореца и постави съда е водата над огъня. Изми се и се обръсна, облече се — велурени панталони, кожени ботуши и риза от фин бял лен, над нея мек кожен жакет. После излезе от стаята.
Долу в салона завари Елиза да приготвя закуската. Изминалите дни му дадоха възможност да я види сега сякаш за пръв път с непредубеден поглед.
Елиза наистина бе представително създание, което дори и в невзрачните си дрехи можеше да засенчи много жени в пищно облекло. Прихванатата с панделка коса падаше в цялата си дължина по раменете й. Водопадът от гъсти медни коси напомняше „Раждането на Венера“ от Ботичели, която бе видял във Флоренция.
— Радвам се да видя, че сте последвали съвета ми и помагате — закачи я той. — Бях сигурен, че ще можете, стига да пожелаете.
Елиза се извърна и го изгледа гневно с искрящи очи. Тя гореше от желание да му каже как се бе трепала, за да направи тази руина поне малко обитаема.
— Господарят на замъка днес ще ни удостои ли с присъствието си? — отвърна тя саркастично. — Да не би да се успахте, милорд? Слънцето изгря преди доста време.
— Преди не повече от час — отвърна Максим весело.
— Да приемем. А тук закуската очаква вашия изнежен стомах. — Тя пристъпи към казанчето, сипа в една дълбока чиния малко овесена каша и я тръсна пред него. — Да ви е сладко!
— Изключително сте мила, девойко — отвърна той с лек поклон — действително красива гледка. Честна дума, ако дамите в двореца видеха вашия тоалет, нямаше да оставят на мира шивачите си, външността ви гали окото.
— Дрехите ми са доказателство за щедростта на благородния господин — отвърна тя хапливо.
Максим не й обърна внимание и опита кашата, за да се отдръпне мигновено с изкривени от погнуса устия.