Николаус се облегна назад и загледа замислено приятеля си.
— Според всичко, което си ми разказвал за нея, тя е красива и нежна, следователно една жена, която е разбираемо да избереш. Тя е отстъпчива, а не надменна и твърдоглава, а и никога не би предявила неразумни искания. Често си казвал, че имаш нужда от жена и семейство, за да не отмре името ти. Сега се питам дали си избрал Арабела с ума или със сърцето. И когато баща й те предаде и те измами, продължи да държиш на нея, защото мразеше баща й или наистина страстно я желаеше?
— От нашата връзка със сигурност щеше да произлезе як клон — отвърна инатливо Максим.
— Не може да се сърдиш на дамата, че си е избрала друг. Та нали ти беше уж мъртъв.
— Алчността на Едуард да лапне още едно състояние я е принудило да се омъжи за Риланд.
— Не забравяй, че ти бе полумъртъв, когато хората ми те докараха на кораба. На Раймонда трябва да благодариш, че изобщо започна пак да ходиш. Цял месец не можеше да стъпиш на крака. Трябва да се поставиш и на мястото на Арабела. По всяка вероятност смъртта ти я е развълнувала дълбоко, но не е прекършила желанието й за брак. Би трябвало само да си щастлив, че си жив и че можеш да се огледаш за някоя друга, която да ти стопли леглото.
— Аз съм щастлив, че съм жив! — каза Максим. — Имах късмет, че Фич и Спенс бяха в решителния момент с мен, когато паднах от моста. Те ми доказаха верността си и добре се погрижиха за мене, да, те ми спасиха живота.
Николаус замълча преди да каже тихо:
— Ако ти е мил животът, приятелю, трябва да те предупредя и за още нещо.
Домакинът му изненадано го погледна. Ханзеецът продължи:
— Ти се срещна с Карл Хилърт, водача на гилдията, нали?
Максим потвърди:
— На връщане от Англия той се запозна с мен, докато пътувах на неговия кораб.
— Карл Хилърт разполага с много ханзейски кораби и търси печалба. До следващия съвет той е упълномощен от Ханзата. Неговото повторно избиране е напълно сигурно, защото той е най-богатият и най-могъщият мъж в лигата.
— Той ме помоли да го посетя, ако отида в Любек — каза Максим, бръкна в жакета си и извади восъчен печат със знак. — Даде ми това, за да ме пуснат до него.
Николаус взе печата и го огледа внимателно, после пъхна ръка под ризата си и издърпа една златна верижка, на която висеше месингов печат. Плочката му бе по-малка, но със същия знак.
— Печатът на Ханзата. Притежава го всеки ханзейски капитан и трябва да се закълне да не се разделя никога с него. — Той върна на Максим печата. — Ще отвори много врати пред теб. Но трябва да те предупредя. Карл Хилърт е мъж, от който трябва да се пазиш. Той е подъл и до ушите ми достигна, че в Любек е събирал сведения за причината за престоя ти в Хамбург.
— Защо му е притрябвало да се интересува за мен? — попита недоверчиво Максим.
— Много е огорчен от това, което се случва с пристанищата и търговията ни — обясни Николаус — Бавно, но сигурно ни се отнема първенството. Преди сто години бяхме господари на търговията в Северно, та чак и до Средиземно море. Сега се борим за оцеляване. Елизабет вече не иска да търпи канторите ни в Англия, а Хилърт смята това за начало на война. Той вече е загубил два кораба от онзи проклет пират Дрейк. Сега може би планира някакъв удар по Елизабет. Би могъл да си му от полза в това отношение.
— Хилърт знае ли, че съм обвинен в предателство към короната?
— Да, знае и мисля, че поради това се интересува от теб. Ще иска да купи услугите ти.
— Трябва само да ме попита и ще му кажа каквото иска да узнае.
— Максим, Хилърт е много предпазлив. Той основно ще те проучи, преди да се хване с теб.
— Аз съм сиромах, ограбиха състоянието ми. Какво имам да защитавам?
— Най-ценното си притежание. Живота си.
Максим мълчаливо отпи от бирата си и за известно време и двамата се отдадоха на мислите си. Накрая Николаус попита:
— Каза, че Елиза била в покоите си. Знае ли, че съм дошъл?
— Прозорците на стаите й гледат към двора. Не може да не е забелязала пристигането ти. Тя сигурно поставя на изпитание търпението ти.
Николаус скочи.
— Ще се кача и ще я доведа.
— Настойчиво те предупреждавам да не я дразниш — предупреди го Максим. Той отново отпи и погледна озадачено към стълбите, когато чу отгоре лек шум. — Виж ти, красивото дете все пак слиза, за да ни зарадва с присъствието си.
Николаус се обърна и прекоси помещението, за да посрещне момичето. Максим ги наблюдаваше безучастно и развеселено, любопитен в какви одежди ще се представи малкото зверче, за да посрещне госта. Макар и да й бе дал пари за дрехи, тя до сега се бе мотала само в мръсната си вълнена рокля. Но безкрайното количество кофи вода, които Фич и Спенс бяха и качили, предполагаха, че тя поне ще се е измила. Когато Елиза влезе в полезрението му облечена в синя кадифена рокля, той разтвори слисан уста. Видя грациозния поздрав, който тя отправи към Николаус: пред него внезапно се появи привлекателното създание, което Николаус виждаше у нея.