Елиза постави изящната си ръка върху ръкава на капитана и се остави да я придружи в салона. Максим учтиво стана, тя обаче не му обърна внимание и бъбриво се възхити от великолепното облекло на госта си.
— Наистина, аз съм завладяна от вашата представителна поява, капитан…
— Николаус, ако разрешите — осведоми я той.
— Както желаете… Николаус, — промълви тя приятно развълнувана и очарователно кимна. — За мен е чест.
Максим погледна смирено към небето. Тая изкусна никаквица имаше по-благ език и от змията в райската градина.
— Дойдох, за да ви задам един настоятелен въпрос, — изтърси Николаус — и ви моля да ми отговорите веднага.
Елиза потъна в благочестиво мълчание на един стол, цялата в слух. Николаус едва се сдържаше от вълнение, когато избута напред креслото си, наведе се напред и хвана ръцете й.
— Скъпа Елиза,… никога не съм срещал друга жена, която да е възбудила така интереса ми към себе си… а моят ранг в Ханзата ми позволява да се оженя, ако пожелая…
— Но, Николаус, много добре си спомням, че вие не желаехте да говорите за размера на състоянието си, докато бяхме на борда на вашия кораб, — подразни го тя. — Какво се е случило с вас?
Николаус се покашля.
— Миналата седмица Максим ми разкри, че вие не сте неговата годеница.
— Николаус, ако ме бяхте попитали за това по пътя за насам, щях да ви кажа, че изобщо не познавам господина, — каза Елиза оперено. — Но вие толкова се стараехте да не науча името на моя похитител, че изобщо и не помислихте за възможна грешка. Ако бяхте казали нещо, тази ужасна трагедия нямаше да стигне толкова далеч.
— Нямах никаква причина да предположа, че Фич и Спенс са се объркали — обясни капитанът. — Тъй като смятах, че вие сте съпругата на някой друг, се опитах да остана хладен и дистанциран спрямо вас, доколкото ми бе възможно. — Той сведе поглед и погали с палец нежната кожа на ръката й. — Не успях.
Елиза хвърли на Максим един разгневен поглед, защото той вдигна ръце зад гърба на Николаус и аплодира. Какво не би сторила, да му избие тази иронична усмивка от лицето!
— Николаус? — гласът й бе мек и сладък като мед, така че капитанът погледна поривисто и потъна в очите й. — Лорд Сиймур ми каза за вашето желание и аз съм много радостна, че джентълмен като вас ме навестява.
— Донесох ви подарък — каза Николаус и кимна щастливо. — Той скочи и прекоси салона. Разви едно голямо цилиндрично и обвито в плат руло и разпростря пред Елиза луксозен турски килим.
— За вашите покои, да не ви изстиват краката.
— О, Николаус, какво рядко и ценно нещо ми подарявате.
— За рядко красива дама! — едва пророниха устните му.
— Вашата щедрост ме очарова. За жалост не мога да се реванширам.
— За мен вашата компания е най-красивият подарък.
Максим се надигна ядосан.
— Вече достатъчно дълго слушам как флиртувате, — каза той рязко. — Излизам да пояздя Еди и не знам кога ще се върна.
— Не бързай да се връщаш — отвърна Николаус, комуто това излизане бе добре дошло. — В твое отсъствие няма да ни липсват теми за разговор.
— Мога да си представя! — отвърна Максим със сарказъм, който не можеше да остане незабелязан. Той мина през салона, изкачи двете стъпала до вратата и излезе през масивния портал. Прибързаното му оттегляне предизвика у Елиза доволна усмивка.
— Бедничкият. Все още мисли за Арабела, — въздъхна тя. После отново вниманието й се насочи към капитана. — Е, разкажете ми, Николаус, как стоят нещата с моята инвестиция.
Когато Максим се върна късно вечерта, завари Фич и Спенс седнали един до друг на пейката пред камината, всеки хванал по едно дърво в ръка и държащ под око половината от салона, в случай, че се появи духът, за който бе говорил капитанът. Когато господарят на замъка отвори вратата, двамата скочиха уплашено на крака и изкрещяха.
— Престанете! — изрева Максим. — Ще събудите и мъртъвците! Тук няма духове!
Максим свали ръкавиците си.
— Ако искате, можете да спите в стаята зад обора, когато съм тук. В мое отсъствие трябва да нощувате в салона и да пазите момичето.