— Добре, милорд.
Слугите вдигнаха сламениците и тоягите и бързо тръгнаха през двора. Максим прекоси салона и пое към стълбата. След дългата езда бе премръзнал до мозъка на костите си и потисна треперенето си.
Една мъждукаща светлина на първия етаж привлече вниманието му. Елиза стоеше на вратата на стаята си и силуетът й се открояваше на светлината от камината. Тя бе загърнала раменете си с една завивка, отдолу се подаваше дантелената ивица на долната й фуста. Малките й, тесни крака бяха боси и трябва да бяха студени като каменния под, на който бяха стъпили.
— Какво има? — попита той и тръгна към нея.
— Сънувах нещо — пошепна тя страхливо, като се оглеждаше, сякаш трябваше да различи действителността от съня. — Сънувах, че теглят баща ми през комина на едно огнище. Димът бе така гъст, че той едва дишаше. Измъчваха го.
Максим протегна ръка и отхвърли от бузата и една къдрица.
— Николаус ви е разказвал за обичаите на Ханзата.
Тя го погледна слисано.
— Такива ли са им обичаите?
Максим въздъхна.
— Техните обичаи са тайна, но Николаус не винаги се съобразява с това… но вие треперите, — каза той, когато тя потръпна, и отвори вратата на спалнята й. Пламъците в камината бяха загаснали. — Ако позволите, мадам, ще добавя дърва в камината.
— Както желаете, — отвърна тя сдържано и седна на ръба на едни стол е висока облегалка.
Максим свали пелерината си, хвърли я на един стол и започна да подклажда огъня. Отпуснал се пред камината на едното си коляно, той разбута жарта и сложи още дърва.
— Е, това сигурно е достатъчно.
— Лорд Сиймур … — Гласът й бе тънък и тих в голата стая.
— Не така официално, Елиза — помоли а той с поглед отстрани. — Вече нямам право да се ползвам от титлата си.
— Ситуация, без съмнение причинена от вуйчо ми.
— Сигурно често сте чували цялата история. Не е нужно да я разказвам отново.
— Да, много съм слушала вече за вас, милорд. И понякога се питам каква е истината.
Максим се засмя кратко и се обърна към нея.
— Страхувате се да останете с мен насаме, защото ме считате за убиец?
Елиза ядосано повдигна брадичка.
— Не се страхувам от вас.
Той бавно кимна. Тя бе по-смела от всички жени, които познаваше.
— Поне никога не сте показали страха си.
— И така? — настоя тя.
— Скъпа Елиза, — започна той, сякаш щеше да й изнася лекция. — Имало е често случаи, когато е трябвало да посягам към меча си, за да убия някого — изпълнявайки задълженията си, било като защитник на кралицата или в някоя тъмна улица, когато са ме нападали, но ви уверявам, че никога не съм бил убиец, а още по-малко в къщата си. В онази вечер тъкмо се бях върнал у дома, за да се преоблека за едно тържество в чест на Арабела. Слугата ми съобщи, че ме очаквал един шпионин на кралицата. Когато отидох при него, го намерих да лежи на пода до камината. Изглеждаше така, сякаш бе паднал и си бе ударил главата, защото имаше ужасна рана на чедото, а пред камината имаше кръв. По-късно стана ясно, че е бил намушкан с нож. Това ужасно ме учуди, защото когато се заех с него, той нямаше прободна рана. Беше още жив и тъкмо исках да повикам за помощ, когато откъм нишата чух шум и изтичах бързо към нея, за да видя кой се крие там. Срещата ми с агента трябваше да протече на четири очи, но Едуард по-късно обясни на кралицата, че ни бил видял заедно. Той трябва да е бил този, които се криеше в нишата.
— Да не искате с това да намекнете, че моят вуйчо е намушкал онзи мъж, след като вие сте излезли? Не мога да го повярвам. Той е дърт страхливец.
Максим се изсмя, защото това откровено описание го забавляваше.
— И аз така мислех, но във всеки случаи трябва да ме е видял, докато бях в стаята. Защо ще ми приписва убийството, ако самият той е невинен?
— Мразите вуйчо ми, защото смятате, че той ви е обвинил, за да прикрие собственото си престъпление? Когато напуснах салона, преди да ме отвлекат, изглеждахте така, сякаш имате намерение да го убиете.
— Не желая да видя Едуард мъртъв. Поне още не. Бих предпочел да изживее унижението да бъде наречен пред обществото лъжец, крадец и страхливец. Не мога да се закълна, че е убил агента, но без съмнение ще трябва да установят, че е участвал в убийството.
— И искате самият вие да подготвите разкритието?
Максим я погледна иронично.
— Може би заради вуйчо си би трябвало да се радвате, че не мога да се завърна в Англия.
— Нямам кръвна връзка с Едуард — призна Елиза. — Майка ми е била подхвърлено дете, което е било оставено в имението на Стамфорд.
— След вашето откровение, скъпа Елиза, характерът ви ми се представя в по-добра светлина. — Една усмивка проигра по устните му. — Следователно не сте безнадежден случай.