— А Арабела? — контрира Елиза. — За нея като дъщеря на Едуард виждахте ли надежда?
— За мен винаги е било странно как Едуард е могъл да създаде такова чудесно създание — каза той след кратко колебание.
Приятната топлина на огъня докосна бузите на Елиза и за пръв път в тази вечер тя усети уюта и закрилата, които й бяха липсвали в последните часове.
Тайно погледна отново мъжа, който протягаше дългите си тънки пръсти към огъня и се попита бегло дали присъствието му имаше отношение към доволството, което я бе обзело.
— Николаус умее да прави хубави подаръци — забеляза Максим, посочвайки към килима, който лежеше на пода до леглото й, и стана. — Той не се скъпи само и само да ви види щастлива.
Максим взе пелерината си и се приготви да си върви. На вратата се спря и се обърна да я погледне.
— Но все още имате нужда от богати дрехи и обувки. В Хамбург има една шивачка и един обущар, които ще ви издокарат. Ще ви придружа.
Максим искаше да излезе из вратата, но Елиза го спря.
— Още само миг, милорд. — Тя притеснено скърши пръсти. — Трябва да ви уведомя, че назначих един готвач.
— Ах, така ли? И от къде го изнамерихте този готвач?
— Николаус ми остави неговия.
— Без съмнение след дълги молби от ваша страна — отбеляза жлъчно Максим и сам се учуди, че така лесно губи самообладание. — На мен Николаус със сигурност не би ми оставил готвача си, без да иска нещо насреща. Вие очевидно добре сте го възмездили…
— Вие се притеснявате само заради парите, които ще ви струва това — отхвърли тя очевидното му неудоволствие. — Мисля, че Николаус проявява изключително много такт, като оставя готвача си да работи за вас.
— Вие мислите! — кипна Максим. — Не забелязвате ли, че Николаус иска да ви направи своя…
— Своя жена — приключи Елиза бързо и остро изречението и скочи от мястото си.
Максим се доближи до нея с тежки крачки и спря плътно пред нея.
— Май по-точно е да се каже своя любовница! — изсъска той.
Елиза ядно го блъсна по гърдите, а завивката се свлече от раменете й.
— Вън! — изкрещя тя. — Махайте се!
Погледът на Максим се плъзна надолу, където фината риза меко обгръщаше заоблените форми на гърдите й. Меките, светли извивки примамливо проблясваха под тънката материя и излагаха по най-прелестен начин женствеността и. Това, че стоеше така непринудено разголена пред него, възбуди гнева му. Да не би да беше лекомислена? Порочна и сладострастна? Щом не проявяваше срам пред него, какви ли прелести излагаше на показ пред Николаус?
Но яростта му веднага отстъпи място на надигащата се в него страст. Изведнъж го облада страстното желание да сграбчи момичето в ръце и да уталожи изгладнелите си сетива с него.
— Да не ме имате за жалък евнух? — изрече той дрезгаво. — Покрийте се, преди да ви открадна непорочността.
Дъхът на Елиза секна, тя се отдръпна с пламнали бузи и повдигна завивката си. Едва след миг посмя да вдигне поглед, засрамена от неговия упрек.
— Върнах се в Англия, за да си взема съпруга — изрече той през стиснати зъби. И ако не бяхте вие, сега щях да съм с нея, покорна и топла. Вместо това се измъчвам от мъжка похот и ако не се пазите, мадам, ще заситите желанията ми. Не съм от тези, които злоупотребяват с дамите, но тъй като Арабела вече е завинаги изгубена за мен, ще трябва да се задоволя с някоя друга. Може би знаете, че понякога по-късен обет е изкупвал вината. За изнасилването на плахи девственици.
С тези думи той се обърна, излезе навън и остани Елиза да стой изправена насред стаята. Как си позволяваше да я заплашва с изнасилване? Тя дръпна резето. Да не я мислеше за някоя изпълнителна курва, която охотно би се поддала на неговата мъжка похот? Боже, какво щеше да изтърпи той утре!
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Максим седеше на коня ся с ръка на седлото. Под обраслата с гори височина, където беше спрял, мирно се виеше река между заледените брегове. На отсрещния бряг сред борови горя, проблясваха снежни преспи, мярваше се и някое животно в търсене на храна. Максим повдигна глава и проследи с поглед малко птиче ято, което прелиташе над долината. Небето бе ведро синьо. От време на време, когато южнякът задухаше топъл през върховете на дърветата, някой облак хвърляше сянка върху потъналите в сняг поляни и просеки. Погледът на Максим се насочи към далечината, но той не виждаше много неща, защото мислите му бяха насочени навътре в него. Той виждаше сини очи, в които гореше огън, червеникавокафяви коси, които падаха на вълни по едва закритите гърди. Представата за нейната красота не преставаше да го преследва. Той бе попаднал в капан. Дългото въздържание го бе докарало до границата на неговата издръжливост, и само с върховно усилие на волята бе потиснал желанието да я сграбчи и да я отнесе в леглото. Сега го болеше, че бе реагирал така остро и я бе заплашил с изнасилване.