Елиза бързо повдигна полите си, развърза връзките на талията си и измъкна една от долните си фусти. Най-лесно беше да постеле малко плат върху тревата и храсталака, така че по него да се налепят бодлите. В кратко време насъбра предостатъчно. Трябваше да побърза, защото Максим можеше да се върне всеки момент.
Елиза отново пресече двора и се прокрадна незабелязано покрай Фич и Спенс нагоре към покоите из маркиза. Тя отметна завивките от леглото му, извади бодлите от фустата си и ги разположи по грубия плат на матрака. После постла отгоре чаршафа и върна обратно завивките.
Стрелна се на пръсти в стаята си и започна да се подготвя за ездата до Хамбург. Настроението й не можеше да е по-добро, когато малко по-късно Максим похлопа на вратата.
— Идвам! — извика тя и отвори, след като трескаво бе взела палтото си.
Максим посочи с кратко кимване към стълбите.
— Тръгваме ли?
Елиза избърза покрай него и затича надолу по стълбите. Максим слисано гледаше след нея и после бързо я последва.
— Позволете — каза Максим, пое палтото й на входа и постави подплатената с кожи дреха на раменете и, преди да отвори вратата с бърз, по любезен поклон.
Елиза бе озадачена от неговия жест, галантната страна от съществото му отново и отново я изпълваше с неудоволствие. Макар и да бе човек, когото тя имаше всички основания да мрази, все пак не можеше да не си признае, че никога до сега не бе срещала по-хубав, по-представителен мъж.
Фич чакаше вече с Еди и подаде юздите на негово благородие, преди да отиде до обора и да доведе коня на дамата. Максим разтри меките ноздри на Еди и при това откри по носа на коня малки белези, като от драскотини.
— Но, какво ти е? — потупа той коня си. — Изглеждаш така, сякаш си се борил с котка.
Еди извъртя очи и Елиза имаше чувството, че жребецът й хвърля обвинителни погледи. Тогава чу, че Фич идва с нейната кобила. Гледката не можеше да бъде по-странна. Късокраката бяла кобила, украсена със звънче и вплетени в гривата панделки, изглеждаше направо смешна.
Максим се разсмя звънко, но веднага се овладя, когато осъзна, че слугата му трябва да бе изразходвал много време, за да украси така кобилата за младата дама.
Елиза му хвърли един яростен поглед, скочи на седлото на натруфената си кобила, и си оправи палтото и роклята. Тогава взе камшика и изплющя с него. Тя бързо пришпори коня и запрепуска, без да удостои придружителя си с поглед. Максим я последва с усмивка. Скоро обаче той мина първи, защото тромавата кобила не можеше да мери крачка с расовия жребец.
След като яздиха известно време, Максим спря и изчака тя да го настигне.
— Наред ли е всичко, Елиза? — попита той.
Елиза кимна.
— Ако имате нужда от нещо, само извикайте.
Еди отново зае челното място. Елиза се учудваше на хармонията между кон и ездач. За разлика от Риланд, който непрекъснато използваше шпорите и властно опъваше юздите, Максим не се нуждаеше от тяхната помощ и въпреки това жребецът под него сякаш танцуваше. Елиза повдигна поглед към широките рамена на ездача. Представяше си как тя, величествено облечена, влиза в дворцов салон ръка за ръка с него, и в мислите си виждаше как всички онемяват, когато обръщат поглед към тях и дамите оглеждат с неприкрито възхищение придружителя й. Вълна от чувства я заля. Но как се случи това? — питаше се тя. — Промени ли се отношението ми към този човек? Друго ли изпитвам към него? Елиза смутено пропъди тези фантазии и проследи полета на ято птици, което литна от един храсталак. Тя извика в съзнанието си жестоките изпитания, които бе преживяла заради него, старателно подсили всеки отделен случай, докато не усети отново познатия и търсен прилив на яд и отвращение.
Те стигнаха границите на града и скоро след това бяха заобиколени от суетата и кипежа на градския живот. Максим яздеше до нея из тънещите в киша улици, докато накрая спряха пред няколко малки магазинчета. Елиза със страх очакваше слизането от коня, защото се притесняваше, че ще си изцапа обувките и дрехите. Това придаде на лицето й угрижен вид, който Максим веднага забеляза, когато пристъпи към нея и пое юздите от ръцете й.
— Имате ли нужда от помощ? — попита той развеселен.
Тя веднага си възвърна ироничния вид.
— Да не би да ми предлагате помощта си?
— Да, предлагам ви я.
— Тогава с благодарност приемам.
Максим свали с бързо движение шапката си и направи учтив реверанс.
— Ваш слуга, очарователна госпожице.
С едната ръка на гърба й, с другата под коленете й, той я повдигна от седлото. Притискайки я към гърдите си, той направи няколко несигурни крачки назад в кишата. Тя затаи дъх и стисна здраво очи, очаквайки всеки миг да се озоват в някоя локва. Когато ги отвори отново, погледна право в неговите очи, които изведнъж бяха така близко. Тогава тя забеляза, че в паниката си бе обвила двете си ръце около врата му.