Максим видя изчервяването й, кимна незабележимо и още повече я смути, като каза тихо:
— За мен е удоволствие, мадам.
Елиза свали дясната си ръка от врата му. Можеше да усети твърдостта на гърдите му и силата на неговите ръце. Нечакани спомени от предишната сутрин нахлуха в нея и тя още по-силно се изчерви под погледа му. Щом стигнаха вратата на магазина, Максим ловко повдигна резето с един пръст и отвори вратата с рамо. Вече вътре, той внимателно я остави да стъпи на пода. Грижовността му я правеше несигурна и главата й се замая. Бавно се съвземаше отново.
Максим пъхна в ръката й една голяма кесия.
— Това би трябвало да стигне, за да се облечете прилично.
Подигравката и иронията бяха изчезнали, вместо това погледът му я бе обгърнал топло и почти нежно, когато допря ръката й, подавайки кесията.
— Докато мога да си позволя по-луксозен гардероб за вас, ще трябва да се задоволите с това — измърмори той.
— Милорд, не е необходимо да си пръскате парите за мен — отвърна Елиза. — Като ваша пленница едва ли ми се полага да очаквам подаръци.
Максим сложи ръце на гърба си и я погледна.
— Стига да не си падате по модни екстравагантности, новите ви неща няма да са прахосничество. Във всеки случай може да си избирате по ваш вкус и на ваша отговорност. Искам да ви виждам добре облечена.
От дъното на магазина се чуха тежки стъпки и Максим се обърна към едрата жена, която се появи.
— Добър ден, мадам Райнхард. Казвам се Максим Сиймур. Приятел съм на капитан фон Рейн.
— Ах, така ли! — отвърна шивачката на безупречен английски и се засмя бодро. — Радвам се да ви видя. Капитан фон Рейн ме уведоми, че ще дойдете.
— Предвидливостта на фон Рейн е достойна за похвала — отвърна Максим учтиво. — Той държи на качеството, затова ми препоръча да се обърна към вас.
Кръглото лице се изчерви от удоволствие. Мадам Райнхард, една истинска англичанка, от три години вдовица, бе въпреки напредналата си възраст все пак не толкова стара, че да е нечувствителна към чара на един красноречив английски джентълмен.
— Вие можете да съперничите на капитана по любезност. — Тя посочи с жест дрехите и пелерината на Елиза. — Спомням си как капитанът поръча тези дрехи. За мен е радост да видя как добре ви стоят.
— Мадам, тези доказателства за вашия талант ни накараха да потърсим пак помощта ви. Бихте ли се погрижили за нуждите на тази дама?
— Но, разбира се, сър. Тя е ваша…
— В момента аз я закрилям — прекъсна я Максим.
Той се покашля и опипа един от платовете.
— Тя бе… непредвидено откъсната от чичо си… естествено без самата да има вина за това. — Обръщайки се, той хвана ръката на вдовицата и я дари с една усмивка. — По причина на сигурността й, мадам, бих се радвал до завръщането ми младата дама да остане при вас.
— Естествено, мистър Сиймур. Толкова привлекателна млада дама винаги е изложена на опасност навън, ако е без придружител.
— Добре, тогава ще се сбогувам с вас. — Един поглед към Елиза го увери, че на нея й е крайно неприятно, дето е превърнал тази жена в нейна пазителка.
— Бъди послушна като дете, докато се върна — предупреди я той и я целуна бегло по бузата. Той усети как тя се вцепени, когато я докосна — ще побързам.
— Ах, ще се справя добре и без вас — увери го Елиза. — Не бързайте прекалено.
— Точно така, сър — подкрепи я мадам Райнхард.
Елиза натъпка кесията на Максим в чантата си, когато вратата се затвори зад него. Не й убягна, че той отведе със себе си и Еди, и нейната кобила, оставяйки й по този начин само възможността да избяга пеша. Тя рязко се извърна към мадам Райнхард.
— Искам да изпратя известие на капитан фон Рейн. Сещате ли се за някого, който би могъл да му го занесе?
Вдовицата скръсти ръце. Категоричният тон на младата дама издаваше, че мистър Сиймур не без основания й търсеше надежден компаньон да я наглежда.
— Аз… Бих могла да изпратя съседското момче…
— Добре. Ще му платя за това.
Елиза свали пелерината си и я остави на един стол. Тя видя съмнението в очите на жената и сложи ръка върху нейната успокоително.
— Мадам Райнхард, става дума за нещо съвсем обикновено. Въпреки че лорд Сиймур за сега е мой… покровител, капитан фон Рейн управлява сметките ми. Ако искам да платя гардероба си, трябва да вляза във връзка с него. Моля ви, изпратете момчето при него, за да можем да започнем с избора на платове.