— Максим носи отговорността за това да се чувствате добре. Нека той се погрижи за вашите потребности — каза Николаус хитро.
— Купувам си дрехите на своя глава. Ах, хрумва ми… — Тя пъхна ръка под роклята си и извади кесията на Максим. — Искам да вложите краткосрочно тази сума, с висок лихвен процент. Възможно ли е?
Николаус разпери ръце.
— Разглезил съм ви, госпожице.
С прелестна усмивка тя положи ръка в неговата.
— Така е. Никога не съм се надявала, че ще спечеля толкова, колкото вие постигнахте за мен. Мога да си помисля, че сте прекалено щедър. Ако ми откажете сега, бих могла да ви разбера.
— Да откажа? — той положи ръка върху нейната. — Дори да поискате сърцето ми, не бих могъл да кажа не. Бих ви го предоставил с радост.
Елиза си издърпа ръката. Възхищението, което четеше в сините му очи, я притесняваше, без да може да каже защо. Когато Николаус я бе посетил в Хоенщайн, тя бе в добро настроение и го бе насърчила, но същевременно бе обзета и от желанието да изтрие от лицето на Максим онази иронична усмивка и да му докаже, че и нея може да я желае друг мъж така, както той самият бе желал Арабела.
Николаус я придружи при излизането от магазина.
— Негово благородие взе и моя кон, — оплака се Елиза. — Ще си опропастя обувките, ако пресека улицата.
— Скъпа моя, не се притеснявайте. Ще извикам карета, която ще ви докара до гостилницата, — предложи Николаус. — Там можем да се освежим, докато се върне Максим.
— Николаус, вие сте ясновидец — каза Елиза облекчено. — Наистина умирам от глад.
— Нима? И при това с моя готвач? — Николаус се изсмя високо. — Не, не, момичето ми, вие сте заплашена от напълняване с Дитрих. — Намигайки, той се опита да разгадае фигурата й под пелерината. — Може би трябва да си го взема обратно, да не ми развали хубавата гледка.
— Засрамете се. Говорите като необуздан епикуреец, а не като въздържан по монашески ханзейски капитан.
— Какво да кажа? Че с удоволствие гледам красиви момичета и че вие сте най-красивата? Аз имам очи, само Максим е заслепен. Той се топи по това, което не може да има, и при това изпуска съкровището до себе си. Ако имах време, бих му предал няколко урока, но се страхувам, че думите ми ще отидат на вятъра при един толкова твърдоглав тип като него.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Сумракът на късния следобед в гостната бе разпръснат от безброй свещи. В търсене на Елиза Максим обходи различни магазини, в които тя си бе купила неща, надвишаващи три пъти сумата, с която разполагаше. Недоволството му се засили, когато научи, че е била придружавана от много внимателен ханзейски капитан. Той би приел покупките й много по-спокойно, ако се касаеше за страст към разточителство, но интуицията му говореше, че тя всъщност иска да му отмъсти. Тя искаше да го направи на глупак, да го злепостави пред кредиторите му, да се урони престижа му пред търговците в града. А сега беше в компанията на мъж, който от любов би и свалил и звездите от небето.
Максим се ядоса още повече, когато видя девойката на масата на капитана. Николаус се държеше като всеотдаен обожател, навеждаше се над изкусно накъдрената главичка на Елиза. Тя носеше косата си разделена на път по средата, сплетена на две плитки, които образуваха на главата й корона. Около слепоочието и тила й се виеха свободни къдрици. На меката светлина на свещите изпъкваше нежната й женственост.
— Добър вечер — поздрави Максим рязко и остана прав пред масата.
— Максим! — викна Николаус и любезно се изправи. — Ние вече се питахме къде ли си. — Той го покани с ръка. — Ела, седни при нас.
Максим не обърна внимание на поканата и се втренчи в момичето, смъквайки ръкавиците си. Погледът му изразяваше студенина, а Елиза, която веднага забеляза настроението му, се смути, защото никога досега не бе го виждала така нелюбезен. Той захвърли ръкавиците на масата до себе си, свали си пелерината и седна на един стол от дясната й страна.
— Мадам, междувременно трябва да сте прегладнели — отбеляза той сухо. — Всички собственици на магазина ме увериха, че сте свършили много работа. И как ви възхваляваха! Благородна млада дама с отличен вкус, така казваха навсякъде. Избираше само най-финото… Взе всичките ни хубави неща.
— Оставих някои, милорд. — Сега й стана ясна причината за недоволството му. — Не съм чак толкова претенциозна.
— Това е ваше мнение, но нека го обсъдим насаме. Пред чужд човек не е подходящо излагането на различните мнения.
— Държите се така, сякаш сме женени от десетилетия, — иронизира го Елиза. — Освен това Николаус не е чужд човек, а вашият съучастник при отвличането. Поради това една малка разправия едва ли ще го разстрои.